Европа трябва да престане да се страхува да реагира

Хибридната война на Русия срещу Европа не започна с мащабната ѝ инвазия в Украйна, нито през последните години. Разследващите служби на Кремъл провеждат враждебни операции в цяла Европа още откакто Владимир Путин дойде на власт.

Твърде дълго Европа не успяваше да реагира адекватно. Някои се притесняваха, че по-решителна реакция би провокирала Москва. Но се случи точно обратното. Кремъл тълкува колебанието и страха от ескалация като слабост, което го подтиква към по-нататъшна агресия. Всяка слаба реакция учи Кремъл, че може да тества следващата граница, да създава още повече смут и хаос в нашите общества, без да понася последствия, достатъчно сериозни, за да промени поведението си. Путин стига толкова далеч, колкото му позволяват. Страхът от ескалация не е предотвратил ескалацията: той я е насърчил още повече.

Европа е мишена на руската хибридна война, която става все по-малко „хибридна“. Тя съчетава военни и невоенни средства, често предназначени да останат под прага на открит въоръжен конфликт, включително кибероперации, дезинформация, икономически натиск, саботаж и използване на миграцията като оръжие. Границата между хибридната и конвенционалната война се е размила. Ежедневно чуваме за актове на саботаж и опити за саботаж срещу нашата инфраструктура, както и за дронове, нарушаващи въздушното ни пространство и дори натоварени с експлозиви, както в Лайпциг. В периода около изборите руските кибератаки и кампаниите за дезинформация се засилват. Заглушаването и фалшифицирането на GPS сигнали са ежедневие в източните гранични региони на Европа. 

Русия остава основната заплаха за демократичната цялост на Европа. Тя ни атакува чрез манипулиране на информацията и хибридна намеса. Чрез разгръщането на стотици хиляди фалшиви профили в социалните медии, особено по време на избори, тя се стреми да повлияе на съзнанието на хората, да представи Русия като силна и непобедима и да разпространява нарративи и кандидати, благоприятни за Кремъл.

Русия не действа сама: тя има партньори в авторитарни държави като Беларус, Китай, Иран и Северна Корея. Беларус, например, е превърнала миграцията в оръжие по границите на ЕС, като през 2024 г. са регистрирани над 36 000 координирани опита за преминаване на границата. В Балтийско море кораби, свързани с Китай, са били замесени в инциденти, при които са били повредени критични кабели за данни и електропренос.

Русия, нейните съюзници и нейните представители трябва да понесат реални последствия, а не само осъждане. Нуждаем се от обща картина на заплахите, по-силни инструменти, по-голяма готовност, реален оперативен капацитет и волята да ги използваме. Всяко нарушение на суверенитета на държава-членка трябва да бъде посрещнато с ефективни ответни мерки.

Държавите-членки на ЕС все още не са разработили координиран отговор на хибридната война на национално равнище, на европейско равнище и, където е уместно, съвместно с НАТО.

Източният фланг на Европа е първата ѝ линия на отбрана и се нуждаем от по-бързо прилагане на инициативата „Наблюдение на източния фланг“ (Eastern Flank Watch) — инициатива на ЕС, предназначена да засили наблюдението и отбраната по границите на блока с Русия и Беларус.

Трябва също така да въведем по-строги правила за притежателите на руски паспорти, влизащи в ЕС. Минималното изискване е да се забрани влизането на всеки, който служи в руски организации за сигурност и разузнаване, включително бивши членове, които са воювали в Украйна. 

ЕС трябва да използва икономическата и дипломатическата си мощ, за да спре дейността на де факто руския флот и да предотврати заобикалянето на санкциите. Собствениците и операторите на тези кораби трябва да бъдат санкционирани. Освен това последствията за нанасянето на щети на критичната подводна инфраструктура (CUI) трябва да бъдат значително засилени, за да служат като ефективно средство за възпиране. 

Нуждаем се от по-добър обмен на разузнавателна информация, повече ресурси за борба с дезинформацията и по-силна защита на нашата критична инфраструктура. Но преди всичко се нуждаем от санкции, които да ударят руската икономика в сърцевината ѝ. 

От началото на руската атака срещу Украйна групата на ЕНП изискваше решителни санкции, но поетапният подход на Съвета беше бавен и руската икономика имаше време да се адаптира. Кремълската пропаганда твърди, че санкциите не действат. Това не е вярно. Санкциите действат, но изискват по-строго прилагане и по-смели мерки.

През юли ЕС прие^21-вия пакет от санкции срещу Русия. До края на годината руският втечнен природен газ (LNG) ще бъде забранен в ЕС, а вносът на газ по газопроводи ще бъде преустановен до 30 септември 2027 г. Европейският парламент засили първоначалното предложение на Европейската комисия за забрана на петрола и петролните продукти, като прекрати дългосрочните договори по-рано от първоначално предложеното. 

Това са положителни решения, но трябва да се направи още повече. Предложенията на Европейския парламент са изложени в доклада, приет от пленарната зала на 16 септември. Европа може да бъде силна, ако пожелае. Но тази решимост е поставена под въпрос от огромната и лъжлива руска пропагандна машина. 

Европейските лидери трябва да престанат да се страхуват от мерките, необходими за защита на нашата сигурност. Днес Украйна е пример за волята да се защитим и да победим. Същото важи и за Молдова и Армения, които бяха подложени на масирани хибридни атаки, при които бяха използвани всички средства от арсенала на Москва, но чиито лидери и народ въпреки това останаха непоколебими.