Сигурността на Европа започва от нейните пристанища

Бихте ли се чувствали комфортно, ако ключове от дома ви държи непознат? Вероятно не. В Европа обаче позволяваме на чужди държави да държат ключовете от входната ни врата - нашите пристанища - и да контролират достъпа до порталите на нашите икономики.

Европейските пристанища са от основно значение за нашата конкурентоспособност, сигурност и устойчивост. Те обслужват повече от 74% от външната търговия и осигуряват повече от 423 000 преки работни места. Пристанищата също така обслужват 395 милиона пътници всяка година и са в основата на икономическия растеж, готовността за отбрана и енергийния преход.

Пристанищата вече не могат да бъдат третирани като неутрални търговски пространства. Твърде дълго време Европа приемаше, че чужди правителства и свързани с държавата компании могат да инвестират и да притежават дялове в някои от най-стратегическите ни пристанища. Дадохме на външни участници пряк достъп до нашата критична инфраструктура. Китай е пример за това какво е заложено на карта. Трите най-големи пристанищни инвеститора на Пекин - държавните компании COSCO и China Merchants Ports и базираната в Хонконг CK Hutchison - притежават миноритарни или мажоритарни дялове в около 30 пристанищни терминала в ЕС. Това включва терминали в най-натоварените пристанища на ЕС: Ротердам, Антверпен-Брюге и Хамбург. За да избегнем ефекта на "водното легло", е необходим европейски подход.

Време е да спрем да бъдем наивни: в една все по-конкурентна геополитическа среда зависимостта от чуждестранни инвестиции в критичната инфраструктура повдига сериозни въпроси относно сигурността, прозрачността и устойчивостта.

Това обаче не е само въпрос на геополитика. Пристанищата със слаб надзор са пристанища, в които престъпните мрежи процъфтяват. Европа вече е най-големият пазар на кокаин в света, а по-голямата част от него пристига по море, именно през терминалите, над които губим контрол. В момента по-строгият контрол в едно пристанище просто прехвърля проблемите в друго. Нуждаем се от по-добро сътрудничество, обмен на информация и бързи действия, за да спрем престъпните мрежи да използват нашите пристанища. Непрозрачното управление на пристанищата също представлява риск за обществената безопасност.

Ето защо Групата на ЕНП приветства стратегията за пристанищата, представена от Европейската комисия по-рано тази година. Стратегията на Комисията най-накрая преминава на следващото ниво и разглежда проблемите на сигурността, които досега отсъстваха от европейската пристанищна политика. В нея правилно се акцентира върху рисковете, свързани с чуждестранната собственост, и се гарантира, че държавите-членки могат да гарантират достъпа и оперативния контрол.

Истинската уязвимост не се състои само в това кой е собственик на терминалите. Те са свързани с това кой ги контролира, кой управлява данните и кой доставя софтуера и хардуера. Китай е ясен пример за това как тези слоеве могат да създадат риск: той съчетава търговска експанзия с разузнаване, принуда, шпионаж, саботаж и дори военна логистика, показвайки как влиянието може да се разпростре далеч отвъд официалната собственост.

Трябва да гарантираме, че нашите пристанища ще останат напълно сигурни, като предотвратим допълнителна чуждестранна собственост и изключим чуждестранните участници от оперативния контрол. Рискът от прекъсване на нашия внос и износ е твърде голям; няма време за губене.

В същото време се гордеем с приноса на нашите пристанища за Европа и искаме те да останат конкурентоспособни. Това не означава да обърнем гръб на инвестициите. Когато са правилно подбрани, те могат да помогнат за модернизирането на нашите пристанища и да създадат работни места. Целта не е да се изолираме, а да гарантираме, че отвореността никога няма да бъде за сметка на нашата независимост.

Пристанищата на Европа са главната входна точка за енергоносители и важни суровини и са от основно значение за нашата енергийна сигурност. Всеки соларен панел, вятърна турбина и електрическо превозно средство зависят от материали, които пристигат по море. Без тях енергийният преход и независимостта не могат да бъдат гарантирани.

И накрая, жизненоважно е да имаме аварийна спирачка сега. Ако чужда държава използва контрола си върху нашите пристанища, за да окаже политически натиск върху Европа, правителствата трябва да разполагат с ясен правен механизъм за бързо връщане на контрола.

Научихме жесток урок от зависимостта си от руския газ. Цените се повишиха. Семействата се затрудняваха да плащат сметките си за отопление. Не можем да продължаваме да се движим в същите капани. Пристанищата ни са вратата към Европа, така че нека спрем да даваме ключовете.