Убийството на Дафне продължава да бъде изпитание за върховенството на закона в Европа

Бизнесменът Йорген Фенеч беше оправдан по обвинението в съучастие в убийството на Дафне Каруана Галиция.

Присъдата е скандално съдебно недоразумение, изключително трудно съвместимо с огромния обем доказателства, представени по време на съдебното производство. Тя не може да сложи край на европейския дебат относно убийството на Дафне, корупцията, която тя разкри, или институционалните провали, съпътствали убийството ѝ.

Почти девет години след като журналистка беше убита при експлозия в държава-членка на ЕС, докато си вършеше работата, малтийската съдебна система се провали толкова катастрофално, че човекът, обвинен в поръчването на убийството ѝ, сега е на свобода.

Мъжете, които са извършили убийството, са зад решетките. Доставчиците на бомбата са осъдени. Посредникът призна участието си и посочи лицето, което според него е поръчало убийството.

И все пак никой не е осъден за поръчването на убийството на Дафне Каруана Галиция.

За групата на ЕНП историята не може да свърши тук.

Убийството на Дафне никога не е било просто малтийско наказателно дело. То се превърна в европейски тест: дали Европейският съюз може да защити демокрацията, свободата на печата и върховенството на закона, когато те са подложени на атака в една от собствените му държави-членки.

Независимо публично разследване установи, че малтийската държава носи отговорност за убийството на Дафне. То установи, че култура на безнаказаност, породена на най-високите нива на управление, се е разпространила из институциите на страната и е създала обстоятелствата, при които убийството ѝ е станало възможно.

Процесът срещу Фенеч разкри последствията от тези пропуски.

Забавени претърсвания, доказателства, които не са били събрани, когато е трябвало, изтичане на информация и пропуски при разследването на лица, близки до политическата власт — всичко това стана част от аргументацията на защитата. Бяха повдигнати сериозни въпроси относно влиятелни трети лица и неспособността на властите да ги разследват с необходимата спешност и строгост.

Тук се крие горчива ирония.

Неспособността на държавата да установи пълната картина, да събере доказателства и да разследва надлежно влиятелни лица беше използвана впоследствие, за да се породят съмнения в съдебната зала.

Институционалният провал стана част от защитата.

Възможността други лица да са замесени в убийството на Дафне трябваше да разшири обхвата на търсенето на отговорни лица. Това никога не трябваше да се превърне в начин за замъгляване на индивидуалната отговорност.

Не могат да бъдат пренебрегнати и събитията, последвали убийството на Дафне. Доказателства бяха укрити. Правосъдието беше възпрепятствано. Лица, близки до най-високите нива на политическата власт, се възползваха от третиране, което обикновените граждани никога не биха могли да очакват. Отговорността за тези провали лежи изцяло върху малтийската държава.

Има съобщения, че оправдателната присъда ще бъде обжалвана. Това е най-малкото, което трябва да се случи. Трябва да се използват изчерпателно всички правни пътища, способни да коригират този изход.

Но този случай разкри нещо по-голямо от една присъда.

Правосъдна система, която може да прекара почти девет години в разследване и съдебно преследване на убийството на журналистка с международно значение, само за да завърши процесът в такъв хаос, очевидно не функционира както трябва.

Съдебната система на Малта се нуждае от спешна реформа. Неуспехите, разкрити тук, засягат способността на държавата да разследва влиятелни лица, да съхранява доказателства и да отправя правосъдие там, където се сблъскват политически и икономически интереси.

Това не е просто проблем на Малта. Малта е държава-членка на Европейския съюз. Когато Дафне беше убита, тя разследваше пресечната точка между корупцията, политическата власт и влиятелните бизнес интереси.

Тя беше убита, за да бъде спряна работата ѝ. Почти девет години по-късно преследването на корупцията, която тя разкри, остава съществена част от постигането на справедливост. Следователно и Европа носи отговорност.

Убийството на журналист, разследващ корупция, не е просто национална трагедия. Това е атака срещу европейската демокрация.

Не може да има толерантност към политически връзки, които предпазват лица от разследване, нито приемане на компрометирани разследвания, нито нормализиране на безнаказаността, когато журналисти са заплашвани или убивани заради истините, които разкриват.

Всяка достоверна следа, водеща към по-широката конспирация, трябва да бъде проследена. Показанията, дадени под клетва, трябва да бъдат подложени на строг контрол. Всеки, който е възпрепятствал или компрометирал разследването, трябва да понесе отговорност. А корупцията, заради която Дафне беше убита, за да не я разкрие, най-накрая трябва да бъде преследвана по съдебен път.

Европейската комисия трябва да продължи да настоява за ефективни институции, независими правоприлагащи органи и истинска реформа в областта на върховенството на закона в Малта.

Европейският парламент трябва да продължи да следи внимателно действията на Малта и да държи случая на Дафне твърдо в европейската дневна ред.

Наказателният процес приключи. Отговорността на Европа — не.

Справедливостта за Дафне е въпрос на това дали Европейският съюз е искрен, когато обещава да защитава демокрацията, свободата на печата и върховенството на закона.

За групата на ЕНП няма място за двусмислие. Това трябва да стане.