Децата не бива да се налага да се борят с алгоритъма

Казваме на децата да оставят телефоните си настрана. Да спрат да превъртат екрана. Да прекарват по-малко време в интернет. Казваме на родителите да поставят ограничения, а на училищата – да преподават отговорно ползване.

В същото време им предоставяме приложения, създадени така, че да им бъде възможно най-трудно да спрат да ги използват.

Безкрайното превъртане премахва естествената точка, в която бихме могли да спрем. Автоматичното възпроизвеждане пуска следващото видео, преди да сте решили дали искате да го гледате. Уведомленията непрекъснато ви привличат обратно. Системите за препоръки научават какво задържа вниманието ви най-дълго и ви предлагат още от същото.

Това не са случайни функции. Те са част от бизнес модел, изграден върху задържането на потребителите на платформата колкото се може по-дълго. Всъщност 97 % от най-популярните приложения, използвани от потребителите в ЕС, прилагат поне един т.нар. „тъмен модел“ — елемент от дизайна, който може да насочва или влияе върху изборите, които правим онлайн. 

Възрастните се борят с това. Едва ли трябва да се учудваме, че децата също го правят.

Над 80 % от младите европейци използват социалните медии всеки ден. Повече от един на всеки десет тийнейджъри показва признаци на проблемно ползване на социалните медии. Неотдавнашно проучване на Съвместния изследователски център на Европейската комисия установи, че повече от една трета от 15-годишните прекарват над три часа на ден в социалните медии. Данните показват също така връзка между по-интензивното ползване и по-честите съобщения за тревожност и депресивни симптоми.

Това не доказва, че социалните медии по своята същност са вредни за децата. Те предоставят на младите хора достъп до информация, образование и творчество. Въпросът следователно не е дали децата трябва да растат с технологиите. Те вече го правят. Истинският въпрос е в какъв вид дигитална среда сме готови да позволим на децата да растат.

По време на пленарната сесия през септември Европейският парламент подкрепи доклад относно въздействието на социалните медии и онлайн средата върху младите хора. Групата на ЕНП го подкрепи, защото отговорността за безопасността на децата в интернет не може да се прехвърли изцяло върху децата и техните родители.

Родителите имат важна роля. Училищата също имат своята роля. Децата трябва да се научат как да разпознават манипулациите, дезинформацията и вредното съдържание. Те трябва да разберат как алгоритмите определят това, което виждат, как да защитят личните си данни и как поведението им в интернет засяга другите.

Но родителят не може да препроектира алгоритъм. Нито пък може да деактивира вградени в самата платформа функции или да следи всяко съдържание, на което детето е изложено. Платформите също трябва да поемат отговорност.

Ето защо групата на ЕНП иска безопасността да бъде вградена в услугите, които децата използват. Безопасността на децата трябва да бъде вградена в цифровите услуги от самото начало, а не да се предлага като допълнителна настройка, която родителите трябва да открият и активират.

За детските профили автоматичното възпроизвеждане трябва да е изключено по подразбиране. Безкрайното превъртане трябва да бъде ограничено. Уведомленията трябва да бъдат ограничени. Децата трябва да бъдат подканяни да правят паузи и да им се предоставят прости начини да нулират фийдовете си. Профилите им трябва да имат най-високите настройки за поверителност по подразбиране, а личните им данни не трябва да се използват за създаване на профили с цел целева реклама. 

Нищо от това няма да попречи на младите хора да се наслаждават на социалните медии. Просто ще спре да се разглежда максималното ангажиране като стандарт.

Има и друга страна на този дебат, която не можем да пренебрегнем. Приблизително едно от всеки шест деца в Европа е преживяло кибертормоз. Онлайн конфликтите следват децата в класните стаи, в домовете им и в приятелските им кръгове, точно както проблемите, започнали в училище, могат да продължат по телефона дълго след края на учебния ден. 

За детето тогава няма безопасно място и няма момент, в който тормозът да спре.

Когато това се случи, децата и родителите трябва да знаят към кого да се обърнат за помощ. Горещите линии в рамките на Центровете за по-безопасен интернет осигуряват поверителна и професионална подкрепа, поради което трябва да бъде гарантирано тяхното дългосрочно и устойчиво финансиране.

Подкрепата след нанесена вреда е от съществено значение, но такава е и превенцията. Ето защо групата на ЕНП иска също така по-силно образование в областта на цифровите технологии и медиите. Децата трябва да разберат защо хората понякога се държат по различен начин зад екрана и защо емпатията е също толкова важна онлайн, колкото и при личния контакт. Родителите и учителите също се нуждаят от практическа помощ, за да разберат платформите, които децата използват, и да знаят какво да правят, когато нещо се обърка. 

Европа не започва от нула. Вече разполагаме с правила, обхващащи защитата на данните, онлайн платформите, рекламата и изкуствения интелект. Прилагането им обаче остава неравномерно и все още има пропуски. 

Подходът на групата на ЕНП не е да се регулира само за да се регулира. На първо място съществуващите правила трябва да се прилагат правилно. Там, където остават реални пропуски, особено по отношение на дизайна, предизвикващ пристрастяване и манипулация, те трябва да бъдат запълнени, без да се дублира вече съществуващото законодателство. 

Приемането на още един закон само по себе си не е мярка за успех. Важното е дали детето, което отваря приложение, се сблъсква с по-безопасна среда.

Твърде дълго голяма част от разговора на практика се свеждаше до: ползвай телефона си по-малко, превъртай по-малко, внимавай какво кликваш. Това са полезни уроци. Но има нещо неразумно в това да се изисква от децата да развият достатъчно самоконтрол, за да устоят на продукти, умишлено проектирани да привличат вниманието им.

Децата имат отговорности в интернет. Същото важи и за родителите, и за училищата. 

Отговорността трябва да бъде пропорционална на властта. А най-голямата власт за оформяне на цифровата среда принадлежи на компаниите, които я създават.