В Европа са необходими 10 милиона нови жилища

10 милиона. Точно толкова нови жилища са необходими на Европа през следващите години, за да се справи с жилищната криза. Липсата на достъп до жилища се превърна в сериозен проблем в целия ЕС, който засяга живота на хората и възпрепятства конкурентоспособността на нашия Съюз. Не строим и не ремонтираме достатъчно, а и не го правим достатъчно бързо. Европейският парламент създаде първата в историята специална комисия по жилищната криза с една задача: да изготви първата пътна карта на Европа за спешно справяне с това предизвикателство.

Докладът, приет с голямо мнозинство в Европейския парламент през март миналата година, очертава ясен път: засилване на сътрудничеството с националните, регионалните и местните власти, стимулиране на строителството и ремонта на жилища, подобряване на достъпа до публично и частно финансиране, разработване на целенасочени политики за най-нуждаещите се и подобряване на обмена на данни.

Истинското предизвикателство е да се премине от координация на няколко нива към действие и да се сегне до същността на проблема: недостигът на жилища. Налице е спешна необходимост от преодоляване на този огромен дефицит от 10 милиона жилища. Цифрите просто не съвпадат. Неизбежно е цените да бъдат подложени на силен натиск за повишение. Докладът на Парламента не само посочва причините, но и предлага конкретни мерки за обръщане на ситуацията.

ЕС разполага с необходимите инструменти. Знаем, че е от съществено значение да се ускори процесът на опростяване на нормативната уредба. Прекомерната бюрокрация задушава строителния сектор. Трябва да дадем приоритет на пакета за опростяване в областта на жилищното строителство и на Закона за строителните услуги. Трябва да осигурим достъп до земя. Трябва да ускорим процеса на издаване на разрешителни. Недопустимо е заявленията за разрешение за строеж да отнемат до две години, преди да бъде взето решение. Данъчната тежест трябва да бъде намалена. Предлагаме реформа на Директивата за ДДС, която да позволи прилагането на супернамалена ставка. Трябва да насърчим иновациите в строителния сектор: индустриализацията, модулното или сглобяемото строителство могат да помогнат за решаването на проблема. Правната сигурност е от съществено значение за пазара на недвижими имоти.

Ако наистина искаме да оправим дефицита и да построим 10 милиона жилища, трябва да мобилизираме капитал. Публичните средства никога няма да са достатъчни. Привличането на частни инвестиции е от жизненоважно значение. Трябва да гарантираме, че малките и средните строителни фирми имат достъп до кредити. Трябва да насърчаваме публично-частните партньорства. Европейските фондове имат важна роля, чрез Европейската инвестиционна банка и обявената паневропейска платформа за инвестиции в жилищно строителство. 

Европейският парламент е категоричен: трябва да предприемем действия по отношение на предлагането и финансирането. Европейската комисия разполага със значителни възможности за действие. И така, какво липсва? Политическа воля, трезва преценка и решимост да постигнем резултати. Първото предложение на Комисията за справяне с жилищната криза не уцелва целта. На 9 септември Комисията представи първоначален пакет от мерки, включващ поредица от препоръки към държавите-членки и законодателно предложение относно достъпното жилищно настаняване. Сред препоръките има някои, които заслужават да бъдат подчертани: ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за строеж и лицензиране, съкращаване на сроковете за строителство до 60 дни, улесняване на достъпа на младите хора до жилища и по-добро използване на европейското финансиране. Звучи добре, но засега това е всичко, което са: препоръки.

Второто предложение в този пакет обаче — така нареченият „Закон за достъпното жилищно настаняване“ — е пълно разочарование. То има за цел да регулира краткосрочното туристическо настаняване, без да изяснява как това ще помогне за решаването на жилищния проблем, а вместо това предлага ограничения върху закупуването на втори жилища или на земя, която не се използва като основно местожителство. Такива идеи са в пряко противоречие с някои основни принципи на европейския проект, като защитата на частната собственост, свободната конкуренция и пазарната икономика. И не само това: това е мярка, която вече е била изпробвана в други държави: Франция и Швейцария са два примера. Според различни проучвания такива мерки може частично да ограничат цените, но те имат и отрицателни последици върху заетостта и икономическата активност. Това едва ли може да се счита за най-добрият практически отговор на проблема, пред който сме изправени.

Предложението на Комисията изглежда произтича повече от идеологически предразсъдъци и политически интереси, отколкото от искрено желание да се реши жилищният проблем. Европейският комисар Дан Йоргенсен и заместник-председателката на Комисията Тереза Рибера грешат в подхода си. Изглежда, че те се опитват да възпроизведат определени аспекти от жилищната политика на испанското правителство, която насърчава интервенционизма, ограничава цените, възпира инвестициите и намалява предлагането. Това са мерки, които задълбочават кризата, и именно затова вече бяха отхвърлени от Европейския парламент при финализирането на доклада му.

Няма да решим проблема с недостига на жилища в Европа, като регулираме последиците от него, както предлага политическата левица. Трябва да генерираме растеж и просперитет. Спешно се нуждаем от привличане на инвестиции, а не от тяхното отблъскване. За да постигнем това, трябва да опростим регулациите, да намалим бюрокрацията, да понижим данъците, да насърчим иновациите и да привлечем финансиране — както публично, така и частно. 10 милиона нови жилища: имаме план за изпълнение; сега ни е нужна решителност.