Европа трябва да поеме командването

Илюзията за вечен мир в Европа се разпадна. Войната в Украйна, възраждането на авторитарните режими и нарастващата нестабилност на южния фланг на Европа разрушиха десетилетията на стратегическо самодоволство. Епохата на "мирния дивидент" след Студената война приключи.

Изправена пред драматично променен глобален пейзаж на сигурност и при намаляващ ангажимент на Съединените щати към европейската сигурност, Европа вече не може да си позволи да остане стратегически зависима. Трябва да действаме - и трябва да действаме заедно. Гражданите ни очакват осезаема сигурност, а не възвишена реторика, и Европа е длъжна да я осигури.

Дойде време за изграждане на постоянна, напълно оборудвана европейска структура за командване и контрол (C2): стабилен многонационален военен щаб, способен да ръководи автономни операции, да координира усилията на държавите-членки и да интегрира военната сила с дипломатическите, информационните и икономическите инструменти на Европа.

Дойде време да се изгради постоянна, напълно оборудвана европейска структура за командване и контрол (C2): стабилен многонационален военен щаб, способен да ръководи автономни операции, да координира усилията на държавите-членки и да интегрира военната сила с дипломатическите, информационните и икономическите инструменти на Европа.

Европейските държави вече демонстрират политическа воля за съвместни действия. Операции като Takuba, ASPIDES и Atalanta доказват, че сътрудничеството е възможно, дори извън конвенционалната рамка на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО). Но тези ad hoc структури не могат да заместят интегриран, постоянен капацитет. Операциите често се ръководят от щаба на водещата държава или дори се делегират на командната структура на НАТО поради липса на европейска алтернатива. Тази разпокъсаност губи време и подкопава отчетността.

Ако Европа иска да бъде сериозен геополитически играч, тя трябва да създаде единен военен щаб, предназначен не само за управление на кризи, но и за водене на бойни действия и победа в конфликти с висока интензивност. Това би представлявало промяна на парадигмата по отношение на персонала, ресурсите и технологиите, включително необходимостта от сигурни, контролирани от Европа цифрови мрежи и комуникационни средства.

Съществуващият Военен щаб на ЕС (EUMS) е с тревожно недостатъчни ресурси, тъй като разполага с оскъден годишен бюджет от 30 млн. евро и има само около 100 души персонал. Щабът на НАТО - SHAPE - е създаден за бойни действия и разполага с 15 пъти повече оперативен персонал. Време е да се премине към "EUMS+".

Европа вече споделя доктрини, обучава се заедно и се разполага съвместно. Но стратегическата интеграция изисква нещо повече: преразгледано управление на ССД на ЕС, обмен на разузнавателни данни, обща логистика и хармонизиране на обществените поръчки в областта на сигурността и отбраната с ясно изразени европейски предпочитания. И, най-важното, политически консенсус относно това кой да решава по време на криза. Ефективното командване е невъзможно при разпокъсано ръководство.

Стратегическата автономия в рамките на пет-шест години е постижима цел, при условие че започнем тези реформи сега и отделим европейски бюджет за отбрана, съизмерим с предстоящите предизвикателства. Сегашните 0,8 % от многогодишната финансова рамка (МФР) са недостатъчни. Както Европейската комисия, така и председателите на Европейския съвет с право призоваха държавите членки да увеличат военните си разходи над сегашните 2 %. Самият ЕС обаче също трябва да поеме инициативата и да гарантира, че свързаните с отбраната инвестиции в следващата МФР отразяват тези приоритети. Това означава отбраната да бъде третирана със сериозността на истинска европейска политика.

Това ще изисква и преосмисляне на стратегическия компас. Въпросът днес не е как да допълним НАТО, а дали сме подготвени за момента, в който американската подкрепа може да отсъства или да намалее. Както показа президентството на Тръмп, този момент вече не е хипотетичен, а е предвидима реалност.

Реториката трябва да отстъпи място на решимостта. Разполагаме с ресурсите, ноу-хау и колективния военен потенциал. Това, от което се нуждаем сега, е смелостта да ги използваме разумно и независимо. Създаването на автономно европейско командване означава да се докаже, че Европейският съюз може да поеме отговорност за собствената си сигурност, когато това е най-важно. Това е смела стъпка, но необходима за един Съюз, който се стреми към геополитическа значимост.

Реториката трябва да отстъпи място на решимостта. Разполагаме с ресурсите, ноу-хау и колективния военен потенциал. Това, от което се нуждаем сега, е смелостта да ги използваме разумно и независимо. Създаването на автономно европейско командване означава да се докаже, че Европейският съюз може да поеме отговорност за собствената си сигурност, когато това е най-важно.

Според комисаря по въпросите на отбраната и космическото пространство Андриус Кубилюс Европа е изправена пред двоен императив: да се подготви за потенциална руска агресия в краткосрочен план и да планира дългосрочно ребалансиране на трансатлантическия съюз. И двете изискват една и съща основа: институционална готовност, общи способности и политическа воля.

Вече не живеем в свят, основан на правила. Грубата сила, а не дипломацията, все повече определя глобалните резултати. Ако Европа иска да остане играч, а не просто поле за изява, тя трябва да се подготви по съответния начин.

Постоянната, автономна европейска структура С2 е не само военна необходимост. Тя е тест за политическата зрялост на Европа. Ние разполагаме с инструментите. Имаме ноу-хау. Това, от което се нуждаем сега, е смелостта да ръководим. Групата на ЕНП е готова да покаже пътя.