Документ за позицията на групата на ЕНП относно управлението на миграцията: твърд, справедлив и ориентиран към бъдещето подход

Въведение

Групата на ЕНП се застъпва за Европа, която защитава границите си и се бори с нелегалната миграция. Ние се стремим да спрем неконтролираната миграция, за да не бъде претоварена способността на Европа да интегрира онези, които имат право да останат.

Приемането на Пакта за миграцията и убежището бе важна стъпка към по-контролирана европейска миграционна политика. Въпреки това предизвикателствата остават и изискват по-нататъшни действия на равнище ЕС. Групата на ЕНП ще продължи да бъде движещата сила, насочваща Европа към твърд, справедлив и ориентиран към бъдещето подход към миграцията.

Виждаме необходимостта от смели нови мерки за бързо връщане на лицата, които нямат право да пребивават в Съюза, за укрепване на външните ни граници и защита на Шенгенското пространство, за разгромяване на трафикантите и за противодействие на използването на мигрантите като оръжие от трети държави или враждебни недържавни субекти.

Нашите приоритети са ясни. Ще реализираме 9-точен план за преодоляване на основните предизвикателства в областта на миграцията, пред които е изправен нашият континент. Предприемаме следващите стъпки към миграционна политика, която работи в полза на нашия Съюз и неговите граждани.

Преамбюл

Миграцията представлява сериозно предизвикателство за Европа и продължава да бъде повод за загриженост. Макар че през 2024 г. започнахме да наблюдаваме намаляване на броя на нередовните влизания, което потвърждава ефективността на политиките, провеждани и прилагани от групата на ЕНП, много държави-членки продължават да са изложени на значителен миграционен натиск, особено тези, които се намират на предната линия и по източните граници на ЕС.

В тази връзка, макар и напълно ангажирани с твърда, но справедлива система за миграция и убежище, която е в съответствие с международното право и правото на ЕС, виждаме спешната необходимост от прилагане на по-строги мерки спрямо лицата, които трябва да напуснат ЕС, както и за предотвратяване на влизането на лица, които не отговарят на необходимите условия. Правилата са създадени, за да защитят нашите граждани, и като ги спазваме, можем също така да помогнем на онези, които наистина се нуждаят от закрила. За тази цел националните органи, по-специално правоприлагащите органи, трябва да разполагат с необходимите средства, инструменти и правна сигурност. Искаме да бъдем твърди при балансирането на задълженията и правата на лицата, пребиваващи законно в ЕС. Искаме да гарантираме, че всички държави-членки разполагат с капацитета и инструментите за ефективно управление на миграцията и за избягване на прекомерно тълкуване при прилагането на правото на ЕС.

Раздел 1: Политики за връщане

Досега само 20 % от решенията за връщане се изпълняват ефективно, въпреки че работещите политики за връщане са от жизненоважно значение за управлението на миграцията. Държавите-членки трябва да разполагат с ефективен набор от правни и оперативни инструменти за изпълнение на решенията за връщане и за възпиране на нерегламентираното пристигане и пребиваване, подкрепени от мерки като финансови гаранции или задържане при неспазване на изискванията. Ще се стремим да улесним изпълнението на решенията за връщане и да избегнем ненужната административна тежест за органите по изпълнението. Призоваваме за засилена роля на „Фронтекс“, като се позволи и участието му в операции по връщане между трети държави. Комисията представи предложение за нов регламент относно връщането, фокусиращо се върху: взаимното признаване на решенията за връщане, съкратени срокове за обжалване, по-строги задължения за лицата, подлежащи на връщане, и последствия при неспазване, ускорени процедури за лица, заподозрени в престъпления, включително разширени основания за задържане и ограничаване на свободата на движение, по-ефективни мерки за борба с избягването, както и ограничени неотлагателни последици от обжалването. Принудителните връщания трябва да останат надежден вариант, а доброволното напускане трябва да се ограничава, когато представлява сериозна пречка за ефективното осъществяване на връщанията.

Последиците от неспазването трябва да бъдат строги. Това трябва да включва и задължение за държавите-членки да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че властите са информирани за местонахождението на лицето, подлежащо на връщане, и че то остава на разположение на властите, докато не напусне ефективно територията на държавата-членка. На лицата, които са принудително върнати, трябва да се налага дългосрочна забрана за влизане в ЕС, включително постоянна и безсрочна забрана за онези, които представляват заплаха за сигурността. Приветстваме предложението на Комисията за правна рамка за създаване на центрове за връщане извън ЕС в съответствие с международните стандарти и я приканваме да продължи да търси иновативни решения за борба с нелегалната миграция в сътрудничество с трети държави.

Раздел 2: Осигуряване и укрепване на външните граници

Защитата на външните граници на ЕС е от съществено значение за ефективното управление на миграцията. В рамките на ЕС и Шенгенското пространство държавите-членки продължават да носят отговорност за вземането на решения относно това кой влиза на тяхна територия. Ефективното управление на границите включва също така нашата способност да реагираме на безброй хибридни заплахи, включително, но не само, използването на мигрантите като оръжие. Трябва да осигурим по-силни външни граници с подобрено и по-стриктно проверяване на нередовните пристигащи. На всички външни граници на ЕС трябва да се въведе всеобхватно електронно наблюдение, подкрепено от структурни и технически гранични защитни мерки. От решаващо значение е засилването на сътрудничеството с агенции като „Фронтекс“, „Европол“ и „Евроюст“, както и подкрепата за държавите-членки. „Фронтекс“ трябва да се превърне в напълно оперативна европейска гранична агенция, оборудвана с най-съвременни и усъвършенствани технологии за наблюдение, като дронове, изкуствен интелект и биометрични системи. Дейността на „Фронтекс“ трябва да обхване и най-отдалечените региони, като се гарантира всеобхватна гранична защита. Необходимо е незабавно да бъдат сключени споразумения за сътрудничество с африканските държави и други партньорски държави. Ние се ангажираме да утроим персонала ѝ до 30 000 души и да приемем необходимото законодателство възможно най-скоро, включително бюджетни изменения. По координиран начин и с подкрепата на финансиране от ЕС държавите-членки трябва да създадат регионални центрове за гранична сигурност в райони, подложени на миграционен натиск. Трябва също така да осигурим европейско финансиране за физическа инфраструктура, подобрения в електронната гранична сигурност и други иновативни инструменти за гранично наблюдение. Предвид геополитическия контекст трябва да променим парадигмата, като преминем от гранична сигурност към гранична отбрана. В следващата многогодишна финансова рамка на ЕС трябва да бъдат осигурени нови финансови ресурси за покриване на всички нужди в тази област.

Раздел 3: Стратегическо сътрудничество с трети държави

Неконтролираната миграция натоварва обществените услуги, нарушава местните икономики и подхранва социални напрежения, особено в държавите-членки на предната линия като Испания, Италия или Гърция, както и в по-малките и географски уязвими държави-членки като Кипър и Малта, като това се отразява и на държавите, през които преминават мигрантите на втори етап, като Германия или Франция. Стратегическите партньорства с трети държави са от решаващо значение за управлението на миграцията. Сътрудничеството трябва да се съсредоточи върху преодоляването на основните причини, подобряването на изграждането на капацитет и управлението на границите, борбата с нерегламентираните заминавания, контрабандата и трафика на хора, както и улесняването на връщанията. Споразуменията, сключени с Тунис, Египет или Ливан, ни показват пътя, по който трябва да вървим. Само споразумението между ЕС и Тунис донесе осезаеми резултати, като само през тази година нелегалните пристигания в Италия бяха намалени с 60 %. Призоваваме Комисията да приключи преговорите с Мароко и да започне нови преговори, където това е възможно. Структурираните диалози, оперативните разгръщания на „Фронтекс“ и целевото финансиране от ЕС ще подсилят тези усилия. Трябва да бъдат сключени споразумения и със страни, които не са съседи, като Сенегал и Мавритания, за разгръщането на „Фронтекс“ — което е от решаващо значение за контролирането на заминаването на нелегални мигранти към Канарските острови, новата врата за нелегална миграция към Европа. Споделянето на отговорността за спасяването в морето и прилагането на морското право също трябва да бъде част от стратегическите партньорства, включително осигуряването на безопасни пристанища за слизане на спасените мигранти. Всички участващи държави, включително тези в Африка, трябва да изпълнят своята част от задълженията. Подкрепата на ЕС за трети държави следва да включва дигитализирането на техните администрации, установяването на надеждно гражданско състояние и издаването на биометрични и сигурни сертификати, което ще ни позволи да обменяме биометрични данни при сигурни условия. ЕС трябва да използва всички налични инструменти — дипломатически, икономически и сътрудничество за развитие — за изграждане на по-силни, по-ефективни и взаимноизгодни партньорства. Помощта за развитие следва да дава приоритет на държавите, които демонстрират ангажираност към управлението на миграцията. Преразгледаните визови механизми трябва да възпират злоупотребите и да предотвратяват заплахите. Освен това трябва да има последствия при липса на сътрудничество. Третите държави, които не сътрудничат при предотвратяването на нерегламентирани заминавания или при прилагането на споразумения или договорености за реадмисия, било то на национално или на равнище ЕС, не следва да получават средства от ЕС или визи. Такива решения следва да бъдат одобрени на равнище ЕС и да се прилагат еднакво във всички държави-членки.

Раздел 4: Защита на Шенгенското пространство

Шенгенското пространство е едно от най-осезаемите постижения на европейската интеграция и един от основните стълбове на европейския проект. През последните години Шенгенското пространство е изправено пред изключителен натиск поради заплахите, породени от тероризма, радикализацията, организираната престъпност и неразрешените вторични движения на граждани на трети държави. Групата на ЕНП се застъпва за безопасно и безгранично Шенгенско пространство, което в същото време признава правото на държавите-членки да въведат отново временни вътрешни гранични контроли като крайна мярка, прилагана извънредно, пропорционално, за ограничен период от време и която трябва да бъде отменена веднага щом заплахите престанат да съществуват. Не държавите-членки, а самите постоянни и променящи се заплахи представляват опасност за целостта на Шенген. Устойчивостта на Шенгенското пространство зависи от ефективното управление на външните граници и от надеждни ИТ системи и бази данни като SIS и VIS. Призоваваме за бързото въвеждане в експлоатация на EES и ETIAS. Оптимизирането на процедурите за подаване на заявления за визи, дигитализацията, увеличаването на капацитета на персонала в регионите с голямо търсене и по-доброто трансгранично сътрудничество са важни стъпки към по-сигурно Шенгенско пространство.

Раздел 5: Прилагане на Европейския пакт за убежище и миграция

Европейският пакт за убежище и миграция, макар и исторически, е само отправната точка, върху която трябва да изградим изчерпателен подход към управлението на миграцията във всичките ѝ измерения. Това е добро начало, но не е достатъчно. Необходимо е координирано и навременно прилагане, което да отразява различните обстоятелства в държавите-членки и ефективно да включва и подкрепя както регионалните, така и местните власти. Хармонизираните системи за предоставяне на убежище трябва ясно да разграничават лицата, нуждаещи се от закрила, от икономическите мигранти. Осигурените външни граници и ефикасните процедури са от решаващо значение за гарантиране на справедливо разпределение на отговорностите и солидарност между държавите-членки. Държавите-членки, подкрепени от Комисията, трябва да приведат в пълна сила приетото законодателство на ЕС и да осигурят прилагането на съществуващото законодателство. Трябва да извършим навременен цялостен преглед и да използваме пълноценно концепцията за „безопасна трета държава“, за да намалим броя на пристигащите. Установените критерии за връзка не са подходящи за целта и трябва да бъдат преустановени.

Европа не е и не може да се разглежда като единствена дестинация за цялата нелегална миграция и за всички търсещи убежище. Трябва да се вземат предвид ограничените ресурси и капацитетът за приемане. По същия начин Регламентът относно признаването на статута на бежанец или на субсидиарна закрила трябва да бъде актуализиран, за да отговори на променената реалност при молбите за убежище. В рамките на Дъблинския механизъм всички усилия трябва да бъдат насочени към осъществяване на прехвърлянията в ефективни и надеждни срокове, като по този начин се възпират неразрешените вторични движения.

В допълнение към прилагането на Пакта Съюзът може да въведе мерки за предоставяне на стимули и подкрепа за действията на държавите-членки в областта на интеграцията на лицата, пребиваващи законно. Интеграцията е двустранен процес, който изисква от мигрантите да усвоят местните езици, да зачитат обичаите и законите и да допринасят за обществото. За да бъде разрешено събирането на семейството, трябва да бъдат доказани интеграция и финансова стабилност. Мерките за интеграция следва да се борят срещу радикализацията и паралелните общества.

Раздел 6: Борба с трафика на мигранти

Над 90 % от нередовните мигранти разчитат на трафиканти. Наблюдава се, че трафикантите на мигранти стават все по-агресивни, което представлява опасност за нашите гранични служители на всички нива и риск за нашата вътрешна сигурност. За разбиването на мрежите за трафик на мигранти са от съществено значение засиленото трансгранично сътрудничество, обменът на разузнавателна информация и данни, използването на съвременни технологии и по-добрата координация между държавите-членки и другите агенции в областта на правосъдието и вътрешните работи. „Фронтекс“, „Европол“ и „Евроюст“ трябва да бъдат укрепени, за да подпомагат по-ефективно държавите-членки при разкриването, разследването и преследването на организираната престъпност във всичките ѝ форми, по-специално контрабандата на мигранти и трафика на хора, включително чрез предоставяне на непринудителни разследващи правомощия. По същия начин трябва да укрепим правната рамка, за да предотвратим улесняването на неразрешено влизане, транзитно преминаване и пребиваване, като въведем по-високи прагове за минималните наказания, включително за транспортните оператори. Контрабандистите и трафикантите са открили в операциите по търсене и спасяване (SAR) начин да експлоатират уязвими лица, както и юрисдикцията и отговорността на държавите-членки, и да продължават своите незаконни дейности, като използват спасителните усилия като инструмент за поддържане на престъпните си мрежи и застрашаване на още повече човешки животи. Всички участници, включително гражданското общество, трябва да спазват закона. Кодекс за поведение за организациите на гражданското общество, провеждащи операции по търсене и спасяване, следва да гарантира спазването на международното право, като същевременно възпира експлоатацията от страна на трафикантите. Подходът „следвай парите“ е от решаващо значение за разбиването на мрежите за контрабанда, като се използва пълноценно Директивата за борба с изпирането на пари (AMLA) и се прилагат ефективни правила за конфискация и обърнатото тежест на доказване. Призоваваме за преразглеждане на мандата на Европейската прокуратура (EPPO), за да се включи трафикът на мигранти като част от организираната престъпност в нейния мандат.

Раздел 7: Борба с инструментализирането и използването на мигрантите като оръжие

ЕС трябва да противодейства на инструментализирането и използването на мигрантите като оръжие от враждебни субекти. Трябва да се възпира използването на уязвими хора като оръжие срещу нас, било то за финансови или политически цели. Защитата на нашите граници срещу такива враждебни действия е и защита на човешките права на инструментализираните мигранти. Трябва да използваме пълния капацитет на наличните ни инструменти, включително възможностите, предоставени от Кодекса за шенгенските граници и Регламента за кризи. Настоящите правила за предоставяне на убежище трябва да бъдат адаптирани, за да отговорят на новите предизвикателства и да се избегне злоупотребата с правни пропуски от страна на авторитарни режими. Необходима е по-изчерпателна дефиниция на термините „използване като инструмент“ и „използване като оръжие“, за да се борим ефективно с тези хибридни заплахи както по външните граници на ЕС, така и в рамките на държавите. Трябва да бъдат предложени по-добри правила относно задълженията на превозвачите, заедно с ясни санкции за неспазване, включително забрана за извършване на дейност в ЕС. Освен това подчертаваме, че е прерогатив и задължение на държавите-членки да гарантират с всички средства своята сигурност и териториална цялост. Следователно трябва да се обмислят извънредни мерки, които вече са заложени в договорите, включително временно отклонение от вторичното законодателство, като например правото на убежище, когато мигрантите се използват като оръжие срещу ЕС, държавите-членки и нашите общества. Следва да бъдат създадени екипи за бързо реагиране на ЕС, които да се справят с опитите за използване на мигрантите по границите, предизвикани от подкрепяни от държави усилия за дестабилизация.

Раздел 8: Трудова миграция

Добре управляваната законна миграция може да спомогне за отговаряне на променящите се нужди на пазара на труда, за задоволяване на настоящите и бъдещите нужди от квалифицирани кадри и за осигуряване на динамична икономика. Тя обаче може да компенсира намаляването на местната работна сила само ако талантите и уменията на новопристигащите хора са съвместими с нуждите на държавите-членки, подпомогнати от схеми на ЕС като „Синята карта“. Разликите в образователния, културния и езиковия произход могат да създадат социални предизвикателства. За да се извлекат максимални ползи от законната миграция, трябва да съчетаем политиките за привличане на таланти и миграционните пътища със солидни краткосрочни и дългосрочни мерки в подкрепа на приобщаването и интеграцията. Тези усилия дават възможност на законните мигранти да допринесат пълноценно за развитието на ЕС и за общото благоденствие. Законната миграция следва да играе централна роля в по-широката дискусия, включително сътрудничеството с трети държави на произход и транзит за ефективно управление на миграционните потоци. В тази връзка ще следим инициативите, предложени от Европейската комисия, като например „Фондът за таланти на ЕС“ и „Партньорствата за таланти на ЕС“, като същевременно зачитаме суверенитета на държавите-членки и помагаме за ограничаване на нерегламентираната миграция.

Раздел 9: Поглед към бъдещето за устойчиви политики в областта на миграцията и убежището

ЕС трябва да адаптира миграционните си политики въз основа на най-добрите световни практики и тенденции, като се занимава не само с непосредствените предизвикателства, но и с бъдещата динамика на миграцията. Двата ни основни приоритета трябва да бъдат спирането на нелегалната миграция и изпълнението на решенията за връщане. Протоколът между Италия и Албания е първа, но решаваща иновативна стъпка за възпиране на нелегалната миграция и за разрушаване на бизнес модела на трафикантите, тъй като той показва, че подаването на молби за убежище и тяхното разглеждане в безопасни трети държави като основно правило е възможно. Призоваваме Комисията да продължи обсъжданията относно регионалните платформи за разтоварване от двете страни на Средиземно море и други иновативни решения, където търсещите убежище могат да бъдат приети безопасно, а молбите им да бъдат разгледани по ефективен, достоен и хуманен начин. По същия начин Комисията трябва да работи за създаването на центрове, управлявани от ЕС извън територията на Съюза, където определени категории граждани на трети държави, срещу които са издадени решения за връщане, да могат да бъдат прехвърляни, докато очакват окончателното си извеждане (центрове за връщане). Конвенцията за бежанците от 1951 г. е изиграла ключова роля в защитата на лицата, бягащи от преследване. От нейното приемане обаче глобалната обстановка се е променила значително, като са възникнали сценарии, които Конвенцията не е предвидила. Освен това концепцията за субсидиарна закрила е довела до създаването на двойна система, която подкопава ефективността на Общата европейска система за убежище и поставя под въпрос солидарността в рамките на ЕС. ЕС трябва да започне диалог за адаптиране на Женевската конвенция към съвременния свят, като работи за по-съгласувана и всеобхватна рамка, която да гарантира солидна защита на бежанците и в същото време да отговори на законните опасения на държавите-членки по отношение на сигурността и управлението на миграцията. Такова проактивно участие би потвърдило ангажимента на ЕС към правата на човека и неговата водеща роля в изграждането на гъвкав международен режим за защита на бежанците.