Разрушаване на мълчанието в областта на психичното здраве

Може ли Европа да си позволи да пренебрегва психичното здраве?

Всеки октомври правим кратка пауза, за да поговорим за психичното здраве. Но за милиони европейци това не е въпрос за един ден. Това е ежедневие. Това е студентът, който се страхува да излезе от стаята си в общежитието. Бащата, който не е спал от седмици. Медицинската сестра, която полага грижи, но не може да ги поиска.

Темата на тазгодишния Световен ден на психичното здраве - психичнотоздраве е универсално човешко право -не трябва просто да резонира. Тя трябва да бие тревога, защото цифрите говорят за отрезвяваща история: един на всеки осем души в света живее с психично разстройство. В Европа почти половината от всички граждани (46 %), според Евробарометър от юни 2023 г., заявяват, че са преживели емоционално или психологическо страдание през последната година. А сред тези, които са се борили, повече от половината не са получили професионална помощ.

Пандемията дръпна завесата за нещо, което мнозина вече знаеха. Изолацията, финансовото напрежение и страхът създадоха перфектната буря. Но бурята не отмина. Дори и сега дългите списъци на чакащите, недостатъчно финансираните услуги и стигмата пречат на хората да получат необходимата им помощ.

Цената? Не само емоционална. Тя е и икономическа. Според последните налични данни проблемите с психичното здраве струват на ЕС над 600 млрд. евро всяка година, което е повече от 4 % от нашия БВП. Това е загубена производителност, отнети дни болнични и провалени животи.

Гражданите в целия ЕС говорят открито. Все по-често четем за тежкото положение на младите хора в Европа, които се сблъскват с проблеми като прегаряне и се борят с психични проблеми. Те отразяват скритата човешка цена, която се крие зад данните: болката, която не се вижда в таблиците, а в прекъснатите животи и спряното бъдеще. И все пак, дори когато осведомеността нараства, разликата между нуждите и достъпа остава голяма.

Психиатричното здравеопазване все още е лотария с пощенски кодове. Географското положение, доходите или дори възрастта могат да решат дали някой ще получи помощ или не.

Ето защо групата на ЕНП настоява за нов подход. Такъв, който поставя психичното здраве там, където му е мястото: в центъра на политиката на ЕС.

Още през 2023 г. ние се застъпихме за създаването на специална комисия по обществено здраве. Това беше само началото. Днес този комитет работи в тясно сътрудничество с Европейската комисия и водещи експерти, за да събира данни, да оформя стратегията и да изисква от институциите да носят отговорност.

По-добри данни означават по-ранно откриване. По-ранното откриване означава по-добри резултати. Но не става въпрос само за цифри. Става дума за хората, особено за младите хора. Младите хора в Европа са изправени пред безпрецедентни нива на стрес, тревожност и депресия. Групата на ЕНП призовава за обучение по психично здраве в училищата, повече подкрепа за учителите и семействата и ускорен достъп до грижи за младите хора както в образователните системи, така и извън тях.

Също така смятаме, че услугите за психично здраве трябва да бъдат достъпни и леснодостъпни. Това означава повече инвестиции, да. Но това означава и по-разумни инвестиции: в обучение, изследвания, превенция и трансгранично сътрудничество. Никой не трябва да бъде изоставен, защото живее в грешната държава или не може да си позволи подходящия терапевт.

Политиката в областта на психичното здраве не може да се разглежда като страничен въпрос. Тя е в основата на една здрава, продуктивна и устойчива Европа. И така, може ли Европа да си позволи да инвестира в психичното здраве? Истината е, че не можем да си позволим да не инвестираме. По-силна Европа започва с по-здрави умове. Нека превърнем психичното здраве в право - не само на думи, но и на дело.