От терена към политиката: Защо ЕС трябва да навакса изоставането си в световния спорт

Някога спортът се възприемаше като нещо, което стои над политиката. Последните световни първенства и засилващите се геополитически сблъсъци около глобалните състезания показват, че това вече не е така. 

Днес спортът не е просто забавление. Той е власт, влияние и бизнес. Правата за домакинство, подкрепяните от държавата инвестиции и нарастващото търговско господство на управляващи органи като ФИФА все повече оформят международната политика и световните пазари. Това, което някога беше предимно социална и културна дейност, се превърна в глобална индустрия, струваща милиарди евро. 

В продължение на години спортът се ползваше от специален статут, който му позволяваше да функционира с далеч по-голяма автономия в сравнение с повечето сектори. Но тъй като управляващите органи контролират пазари на стойност милиарди, а спортните събития носят значителни политически и икономически последствия, тази изключителност става все по-трудна за оправдаване. Ето защо Европейският съюз все по-малко е склонен да третира спорта като нещо, което съществува извън неговата правна и регулаторна рамка. 

За ЕНП това е важно, защото спортът остава дълбоко преплетен с европейския живот. Милиони европейци се занимават с него всеки ден като фенове, спортисти, доброволци и участници. Спортът изгражда общности, насърчава здравето и подкрепя приобщаването, особено за хора с по-малко възможности и хора с увреждания. Това е европейският спортен модел. 

Именно защото спортът играе толкова важна социална роля, управлението на спорта и въпросът за това кой притежава властта в него се превърнаха в предмет на обществен интерес. Доверието в спорта зависи не само от това, което се случва на терена, но и от това дали структурите зад него са справедливи, прозрачни и отчетни. 

В същото време бързата комерсиализация на спорта разкри границите на неговия специален статут. Трансграничните инвестиции, финансовите потоци и монетизацията на големи състезания все по-често повдигат въпроси, които не могат да бъдат отделени от правилата на ЕС за конкуренция, прозрачност и отчетност. 

ЕПП отхвърля идеята, че спортът трябва да бъде извън обхвата на правото на ЕС. Неотдавнашни решения на Съда на Европейския съюз потвърдиха, че спортните организации подлежат на европейските правила, когато техните решения имат значителни икономически последици. Това отразява по-широка и необходима промяна към по-силно управление и по-голяма отчетност. 

Нарастващият дебат около ценообразуването на билетите е един от примерите. Системите за динамично ценообразуване често се представят като обикновени пазарни механизми. В действителност спортът не функционира като нормален конкурентен пазар. Феновете не могат просто да изберат друг финал на Световното първенство, друг стадион или друг организатор. 

Както потребителските организации наскоро предупредиха в съвместно писмо до Урсула фон дер Лайен, спортните събития на живо се характеризират със структурен недостиг: един организатор, едно място, една дата – и често една платформа за продажба на билети. 

В този контекст динамичното ценообразуване не възнаграждава ефективността. То превръща лоялността на феновете в наддаване. Резултатът става все по-ясен: по-високи цени, по-ограничен достъп за обикновените фенове и нарастващо недоволство сред феновете в цяла Европа. 

Жалби, свързани с големи турнири, включително състезания, организирани под егидата на ФИФА, вече достигат до европейските регулаторни органи.