Документ с позицията на ЕНП относно търговските отношения между ЕС и Китай

Съвместното съобщение на Европейската комисия и върховния представител/заместник-председателя от 2019 г., в което Китай беше описан едновременно като партньор за сътрудничество, икономически конкурент и системен съперник, все още отразява реалността на нашите двустранни отношения. Търговията между ЕС и Китай остава едно от най-важните икономически партньорства в света, но все повече се характеризира с липсата на истински равни условия. Двустранната търговия със стоки достигна 759 млрд. евро през 2025 г., но ЕС приключи годината с огромен дефицит от 360 млрд. евро, което се равнява на 1 млрд. евро на ден. Кумулативният ефект от масивните промишлени субсидии, произтичащият от тях свръхкапацитет, дефлационният натиск и манипулирането на валутата са предоставили на китайските производители изкуствени предимства по отношение на разходите през последните години. Пекин също така демонстрира тенденция към ескалация на доминирането, като използва зависимостта от веригите за доставки като оръжие, особено при критичните суровини, и насочва отмъстителни разследвания към политически чувствителни европейски сектори като брендито, свинското месо и млечните продукти, за да преследва политически цели. Макар ЕС да не може да се отдели от Китай, той трябва да се справи с нарастващата асиметрия, при която европейските компании са изправени пред ограничен достъп до пазара, неравно третиране и натиск за трансфер на технологии, докато китайските фирми се ползват с широк достъп до Единния пазар на ЕС. Европейският съюз е най-големият износен пазар за Китай, което ни дава много значителен лост за въздействие, който все още не използваме напълно.

Групата на ЕНП подкрепя съвместната декларация, договорена през юни 2026 г., с която се стартира Механизмът за консултации по търговия и инвестиции между ЕС и Китай, както и съвместното наблюдение за преодоляване на търговските и инвестиционните дисбаланси, контрола върху износа, правата върху интелектуалната собственост и реформата на СТО. С цел постигане на съществен напредък по тези четири направления Групата на ЕНП призовава за: 
 

ЕПП ПРИЗОВАВА ЗА ДЕЙСТВИЯ

• ЕС следва да използва съществуващите си инструменти за търговска защита с по-голяма решителност, последователност и бързина, тъй като в момента разследванията могат да отнемат до 18 месеца, през които щетите за европейската промишленост вече могат да станат необратими. За тази цел е от съществено значение да се рационализират процедурите, да се отпуснат допълнителни ресурси и да се предостави финансова и техническа подкрепа на предприятията, особено на МСП, които понасят по-високи разходи във връзка с делата за търговска защита.
   

• Във връзка с обсъждането на глобалните макроикономически дисбаланси на заседанието на Европейския съвет на 15 и 16 октомври 2026 г. ЕС следва да не се ограничава само с по-доброто използване на настоящите инструменти, а да разработи по-широк и съгласуван набор от политики, включително чрез разширяване на набора от инструменти на ЕС с нови средства, които подпомагат по-решителни усилия за намаляване на риска, както и по-бързи механизми за реакция в случай на ответни мерки.
   

• ЕС трябва да гарантира, че всяка търговска мярка остава пропорционална, основана на доказателства и временна, както и целенасочена към минимизиране на отрицателните последици за близките партньорски държави, с цел възстановяване на равни условия и повишаване на конкурентоспособността на европейските компании, а не за безсрочна защита на промишлените отрасли.
   

• ЕС следва ефективно да се бори с заобикалянето на своите мерки за търговска защита, включително претоварването, промяната на маршрута и дезинформацията или липсата на проследимост относно произхода на стоките.
   

• ЕС следва да се стреми към по-голяма съгласуваност между институциите и държавите-членки, тъй като фрагментираните национални подходи отслабват колективното влияние на Европа.
   

• ЕС следва да възприеме по-целенасочен, стратегически и специфичен за всеки сектор подход, като се фокусира върху секторите и веригите на стойността, които са в сърцевината на нашия промишлен капацитет, като машиностроенето, химическата и автомобилната промишленост, както и върху тези, които са от съществено значение за сигурността и отбраната, критичната инфраструктура и технологиите, като например изкуствения интелект.
   

• ЕС трябва да противодейства на ответните търговски разследвания и други нелоялни търговски практики, насочени срещу чувствителния европейски износ на селскостопански и хранителни продукти, като укрепи механизмите за ранно предупреждение и осигури ефективна подкрепа за засегнатите европейски производители, за да не допусне европейското селско стопанство да се превърне в мишена на икономически натиск и политически репресии.
   

• ЕС следва да се предпази от икономически натиск чрез технологична и географска диверсификация, както по отношение на доставчиците по веригата на доставки, така и по отношение на транспортните маршрути, в съответствие с предстоящия инструмент за диверсификация. Този подход следва да бъде подкрепен от редовни стрес-тестове, обхващащи преките и косвените зависимости във веригата на доставки и наличието на заместители, както и от оценки на икономическото въздействие за наблюдение на ефектите върху производителите и потребителите.
   

• ЕС следва да засили сътрудничеството с надеждни партньори за преодоляване на зависимостта от критични суровини, включително чрез вътрешно производство, преработка и съхраняване на запаси, като се опира на програмата RESourceEU, да обмисли създаването на Европейски център за критични суровини, и да подкрепи многостранни инициативи като „Pax Silica“, както и да следи за нормативни актове, които възпрепятстват постигането на нашите цели в областта на критичните суровини.
   

• ЕС следва да продължи с ратифицирането на споразумения за свободна търговия със страни и партньори като Канада, Меркосур, Индия, Австралия и Индонезия, както и с преговорите по споразумения с партньори като ОАЕ, Филипините, Малайзия и Тайланд, като същевременно гарантира, че в тези преговори европейските интереси и чувствителните сектори са надлежно защитени.
   

• ЕС следва да надхвърли общите правила за контрол върху износа и да насърчи по-голямо хармонизиране на практиките за оценка и издаване на разрешения на европейско равнище, като намали фрагментацията между държавите-членки и същевременно зачита националните компетенции, въз основа на съществения напредък, постигнат благодарение на Регламента за проверка на преките чуждестранни инвестиции.
   

• ЕС следва да се придвижи към създаването на единен инструмент, процес и набор от правила за управление на преките чуждестранни инвестиции, прилагани по пропорционален, прозрачен, геостратегически и основан на факти начин.
   

• ЕС следва да засили митническото правоприлагане, да укрепи ОЛАФ и Европейската прокуратура, както и да прилага новите хармонизирани санкции съгласно Митническия кодекс на Съюза срещу платформи за електронна търговия, които не спазват изискванията, и да използва Закона за цифровите услуги, за да гарантира, че онлайн пазарите проверяват търговците и осигуряват проследимост.
   

• ЕС трябва да гарантира, че неговата политика в областта на търговската и икономическата сигурност отчита продължаващата подкрепа на Китай за военната икономика на Русия, като прекъсне пътищата за заобикаляне на ограниченията чрез финансови и търговски посредници.
   

• ЕС следва да потвърди, в съответствие с политиката си за „един Китай“, ангажимента си за запазване на статуквото в Тайванския пролив, като припомни, че стабилността в региона и свободният търговски поток са от съществено значение за глобалните вериги на доставки и икономическата сигурност на ЕС.
   

• ЕС следва да изгради своя собствена стратегическа незаменимост за Китай, като разшири зависимостта на Китай от ЕС в сектори като гражданската авиация, полупроводниците, фармацевтиката и биотехнологиите.
   

• ЕС следва да координира своята реакция с надеждни партньори, включително Съединените щати, както на двустранно равнище, така и в рамките на международни форуми като Г-7, като съчетава взаимната подкрепа със съвместни контрамерки, за да се предпази от икономическия натиск на Китай.
   

• ЕС трябва да настоява за възстановяване на равните условия в рамките на СТО, като отблокира системата за уреждане на спорове и преразгледа правилата относно субсидиите и защитните мерки.
   

Европа не търси конфронтация с Китай, а справедливи и балансирани отношения, изградени върху взаимно доверие, спечелено чрез уважение, ясни правила и реципрочност. Сега, след като парламентарните отношения бяха възстановени, трябва да се възползваме от възможността да насърчим отворен и конструктивен диалог, като същевременно останем твърди в защитата на легитимните европейски интереси.