Приобщаването не е благотворителност

Дали животът с достойнство и независимост е привилегия или право?

Представете си, че чукате на врата след врата в търсене на работа, но ви отказват; не защото не сте квалифицирани, а защото живеете с увреждане. Представете си, че трябва да посетите лекар, да отидете на урок или да вземете автобуса за работа, само за да откриете, че тези основни услуги са изградени за всички, но не и за вас. За милиони хора с увреждания в Европейския съюз това не е въображение, а ежедневна реалност.

Твърде много хора с увреждания продължават да бъдат изоставени - от достойна работа, от обществения живот, от самите услуги, предназначени да подкрепят и защитават всички граждани.

Достъпът до качествена работа продължава да бъде едно от най-големите препятствия за хората с увреждания в ЕС. Шокиращо е, че само 47,4 % от младите хора с увреждания са заети - зашеметяваща разлика от 20 пункта в сравнение с техните връстници без увреждания. Това не е просто статистика. Това е разликата между включването и изолацията, между независимостта и бедността.

Всъщност над 28% от хората с увреждания живеят в риск от бедност или социално изключване. Това е не само неприемливо, но и предотвратимо. Заетостта е нещо повече от заплата. Тя е достойнство, самостоятелност и възможност за пълноценно участие в обществото.

И все пак предизвикателствата не свършват дотук. Здравеопазването остава недостъпно за много хора. Възможностите за висше образование и обучение за придобиване на умения все още са оскъдни. В целия ЕС болезнено липсват достъпни жилища на достъпни цени. Действащите закони в областта на транспорта, макар и подобрени, все още са недостатъчни, което превръща пътуването в постоянна битка.

А за жените с увреждания тези предизвикателства са още по-сложни. Те се сблъскват с многопластова дискриминация: по-висока безработица, по-ниско заплащане, тревожни нива на насилие и допълнителни предизвикателства при достъпа до здравеопазване.

Европейският съюз - и всеки един от нас - трябва да направи повече и по-добре! Пътят напред изисква смели и конкретни стъпки. Спешно трябва да се преодолее разликата в заетостта, като се осигури по-лесен достъп до работни места чрез целенасочени програми за подкрепа, включително специално обучение, и чрез прилагане на разумни мерки за приспособяване на работното място. На хората с увреждания трябва да се гарантира достъпно здравеопазване, образование и жилища чрез актуализирани закони и адекватно финансиране на приобщаващи услуги, които отговарят на реалните нужди. Транспортните политики трябва спешно да бъдат преразгледани, за да се премахнат оставащите бариери и да се осигури истинска мобилност за всички. Това са стълбовете на пълната интеграция и истинската независимост.

Освен това намаляването на риска от бедност изисква системи за социална защита, които са приобщаващи и отговарят на нуждите на хората с увреждания. Специфичната за пола дискриминация също трябва да бъде преодоляна с помощта на специални ресурси, насочени към защита и овластяване на жените с увреждания.

Включването е справедливост, а не благотворителност. Групата на ЕНП се ангажира да превърне тези цели в действия с конкретни политики и силна политическа воля.

Времето за действие е сега. За достойнство. За равенство. За бъдеще, в което никой не е изоставен. Защото принадлежността не е привилегия - тя е право.