Да оформим изкуствения интелект, преди той да оформи обществото

Днес тийнейджър, който разглежда социалните мрежи, може да се натъкне на политическа реч, създадена с помощта на „дипфейк“ технология, песен, генерирана от изкуствен интелект, фалшива новина и цифрово реставриран запис на „Бийтълс“ – и всичко това в рамките на няколко минути. Предизвикателството вече не е дали изкуственият интелект ще промени нашите общества. Той вече го е направил. Истинският въпрос е дали можем да подготвим гражданите, особено младите хора, да се ориентират в тази нова реалност, като същевременно запазим ценностите, които определят нашите демокрации и култури. 

Изкуственият интелект преобразува начина, по който учим, творим, общуваме и участваме в обществения живот. В областта на образованието той предлага безпрецедентни възможности за персонализирано обучение и достъп до знания. В областта на културата той разкрива нови възможности за художествено изразяване, опазване на културното наследство и творческо сътрудничество. Въпреки това тези възможности са съпътствани от сериозни рискове – от дезинформация и манипулация до заплахи за интелектуалната собственост, художествената цялост и демократичния дебат. 

За групата на ЕНП това не е просто дебат за технологиите. Това е дебат за демокрацията, образованието, културата и бъдещата конкурентоспособност на Европа. Изкуственият интелект вече оказва влияние върху начина, по който гражданите получават достъп до информация, върху начина, по който се създава и консумира културата, и върху начина, по който младите хора взаимодействат със света около тях. 

Тъй като съдържанието, генерирано от изкуствен интелект, става все по-присъстващо в ежедневието ни, прозрачността става от съществено значение. Гражданите трябва да могат да разберат кога и как е използван изкуственият интелект за създаване на текст, изображения, аудиозаписи или видео. Доверието в цифровата ера зависи не само от иновациите, но и от яснотата и отчетността. 

В цяла Европа социалните медии се превърнаха в основен източник на информация за по-младите поколения. В епоха, в която изкуственият интелект може да генерира убедителни текстове, изображения, аудио и видео в голям мащаб, разграничаването на фактите от измислицата става все по-трудно. Последиците засягат доверието в институциите, социалното сближаване и способността на гражданите да участват пълноценно в демократичния живот. 

В същото време изкуственият интелект променя културата по начини, които само преди няколко години биха изглеждали невъобразими. Използването на технологии за изкуствен интелект за възстановяване на гласа на Джон Ленън и за да се даде възможност на „Бийтълс“ да завършат песента „Now and Then“ показа как технологията може да подсили човешката креативност, вместо да я замести. 

Но изкуственият интелект повдига и фундаментални въпроси относно автентичността. Повече от осем от всеки десет европейци заявяват, че предпочитат съдържание, създадено от хора, а не от изкуствен интелект. Те разбират, че културата не е просто производство на съдържание. Тя е израз, идентичност и човешка връзка. 

Както отбелязва папа Лъв XIV в неотдавнашната си енциклика „Magnifica Humanitas“, изкуственият интелект не е неутрален нито в своето развитие, нито в своето въздействие. Изборите, направени от разработчиците, бизнеса, политиците и потребителите, оказват влияние върху това как тези технологии оформят нашите общества, икономики и демокрации. Ето защо подходът на Европа трябва да се ръководи от един прост принцип: иновациите и отговорността трябва да вървят ръка за ръка. 

Групата на ЕНП счита, че Европа трябва да приеме изкуствения интелект като инструмент за напредък, като същевременно гарантира, че човешката креативност, демократичните ценности и културното многообразие остават в сърцевината му. Въпреки че Европа вече е предприела важни регулаторни мерки, само законодателството не е достатъчно. 

Настоящата законодателна рамка не е била създадена, за да отговори на всички специфични характеристики на културния и творческия сектор. Стратегията за изкуствения интелект в културния и творческия сектор, която Европейската комисия се очаква да представи в началото на 2027 г. като част от „Европейския културен компас“, следва следователно да бъде амбициозна, всеобхватна и да отчита опасенията на гражданите. 

Генеративните системи за изкуствен интелект разчитат в голяма степен на културни и творчески произведения, но често създателите не разполагат с прозрачност относно това как се използва тяхната работа и дали получават справедливо възнаграждение, когато от нея се генерира стойност. В същото време алгоритмите за препоръки все повече определят какво хората виждат, чуват и откриват онлайн. 

Ако тези системи дават предимство на мащаба и на търговски предвидимите резултати, рискуваме да маргинализираме независимите творци, езиците на малцинствата и културното многообразие, което е в сърцевината на европейската идентичност. 

Затова образованието трябва да се превърне в нашата първа линия на защита и най-голямата ни възможност. 

Цифровата грамотност, медийната грамотност и грамотността в областта на изкуствения интелект следва да се считат за основни умения за^21-ви век. Младите европейци трябва да се научат не само как да използват инструментите на изкуствения интелект, но и как да разбират техните ограничения, да оценяват критично информацията и да разпознават манипулацията, когато се сблъскат с нея. В същото време творците, културните организации и образователните институции трябва да получат подкрепа, за да се адаптират към бързо променящата се цифрова среда. 

Времето не би могло да бъде по-належащо. Възможностите на изкуствения интелект се развиват по-бързо, отколкото нашите институции, образователни системи и културни политики могат да се адаптират. В момент на нарастваща геополитическа конкуренция и засилваща се поляризация Европа трябва да инвестира в уменията, творчеството и устойчивостта на своите граждани. 

Европа сега е изправена пред решаващ избор. Можем да позволим на изкуствения интелект да оформя нашите общества според търговски стимули, или можем да гарантираме, че той ще служи на човешката креативност, демократичната устойчивост и културното многообразие. 

Бъдещето няма да се реши само от алгоритмите. То ще се реши от ценностите, които вграждаме в тях, и от гражданите, на които даваме възможност чрез образованието. Ако се справим с това, изкуственият интелект няма да намали нашата човечност. Той ще ни помогне да я изразим по-пълно от всякога.