Изберете държава:
Изберете държавата си, за да следвате вашите евродепутати
Следните държави не публикуват съдържание на вашия език. Изберете държава, ако искате да следвате новини от нея на английски език.
Изберете език: Български
Какво търсите?
23.02.2015
Документ относно растежа
Европа все още е най-доброто място за живеене в този променящ се свят. Ние искаме да защитим нашата социална пазарна икономика в един глобализиран свят на фона на тревожна демографската тенденция. За да можем да си позволим това, трябва да подобряваме нашата конкурентоспособност и да търсим потенциала за растеж в Европа. Искаме да задържим конкурентоспособната промишленост да произвежда в Европа, вместо да изнася работни места и (дори по-голямо) замърсяване в други части на света.
Искаме Европа да възстанови позицията си на лидер в областта на научните изследвания, иновациите и образованието. Държавите-членки носят отговорността за редица важни области, като структурните реформи, гъвкавостта на пазарите на труда и конкурентоспособността, където постиженията ще са най-високи, ако са подкрепени от функциониращ и реален диалог със социалните партньори. Не може да има дълготрайна стабилност без социална справедливост. Наличието на функционираща социална пазарна икономика е основа за всяко създаване на нови работни места.
Както се посочва в Договора от Лисабон, Съюзът ще работи за постигане на „силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес“. Европа трябва да играе решаваща роля, като много от аспектите на нейния принос са посочени в проучването за „цената на отказа от Европа“. През петте години на настоящия нов мандат и въз основа на своите „приоритети“, приети в Албуфейра, Групата на ЕНП ще насочи работата си към следните пет приоритета за стимулиране на устойчив растеж и за подпомагане на създаването на работни места, в частност за младите европейци, които понастоящем са засегнати от най-високите равнища на безработица:
Не може да има дълготраен растеж без стабилност. Не може да има и дълготрайна стабилност без растеж. Фискалните проблеми в една държава членка оказват въздействие не само върху гражданите на тази страна, но и върху икономиката и работните места в целия ЕС. Държавите-членки и Съюзът работиха усилено през последните години за възвръщане на доверието в нашата фискална стабилност и финансови пазари.
Преминали сме през най-тежкия момент на бурята и Европа бавно, но стабилно, се връща към устойчивия растеж. Въпреки това продължават да съществуват рискове, а възвърнатото доверие не трябва да се подлага на риск. Правилата на Пакта за стабилност и растеж, рамката за макроикономически надзор, пакетът от два акта и пакетът от шест акта трябва изцяло да се прилагат и спазват. Не трябва да има никакви политически мотивирани промени и отстъпки.
Отговорният подход днес, изразяващ се в постигането на устойчиви бюджети и осъществяването на интелигентни инвестиции, ще избегне обременяването на бъдещите поколения с нов дълг. Държавите-членки трябва да спазват прецизно ориентирани, специфични за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър, с по-силен акцент върху структурните реформи и конкурентоспособността при икономическата и фискалната координация. Основният акцент ще бъде поставен върху въвеждането и прилагането на договорения Банков съюз, за да се осигури незабавното създаване на внушаваща доверие и солидна система.
Растежът на нашите фирми е тясно свързан със стабилността на финансовите пазари: проблемите, свързани с финансирането на МСП и новосъздадените предприятия, ще бъдат разрешени едва когато счетоводните баланси на банките се възстановят и Банковият съюз се приложи както трябва. Вследствие на резултатите от стрес тестовете на ЕЦБ е наложително тези банки, които имат нужда от повече капитал, да следват съставения за тях план. Нашата група винаги е работила за улесняване на достъпа на МСП до капиталовите пазари. Съюзът на капиталовите пазари следва да подкрепя готовността на МСП да инвестират в реалната икономика в изпълнение на стратегията „Европа 2020“.
ЕИБ играе ключова роля за улесняване на достъпа на по-малките предприятия до капитал. Увеличаването на капитала на ЕИБ от 2013 г. трябва да бъде използвано максимално. Необходимо е мобилизиране на допълнителен внесен капитал в размер на 20 млрд. евро за инструменти на ЕИБ. ЕИБ може да се намесва и да поема риска, в случаите, в които традиционните банки понастоящем не покриват риска. Тя следва да предоставя гаранции на местните банки, тъй като те играят решаваща роля за финансиране на реалната икономика, по-специално в регионите, които са засегнати от икономическата криза. ЕИБ следва също така да разшири инициативата за финансиране на търговията на равнище ЕС.
Държавите-членки трябва да използват част от отпуснатите им от структурните фондове средства, за да споделят с ЕИБ рисковете по заемите и да предоставят гаранции по заемите, подкрепящи придобиването на знания и умения, както и достъпа до финансиране за МСП. Необходимо е допълнително надграждане на основата на инициативите на групата на ЕИБ за новаторско финансиране за МСП, насърчаване на банките да предоставят финансови ресурси чрез заеми и гаранции, осигуряване на предоставянето на дългосрочен рисков капитал, без да се засяга секторът на обичайните услуги по кредитиране, със специален акцент върху регионите, в които МСП имат само ограничен достъп до капитал.
Освен това трябва да се развиват алтернативи на финансирането чрез банковия сектор, тъй като имаме нужда от модерни финансови инструменти, като рисков капитал, колективно финансиране и облигации за проекти. Финансовите кооперации за финансиране на МСП (кредитни съюзи) следва също да се разглеждат като алтернативни инструменти за финансиране. МСП трябва да имат по-добър достъп до обществени поръчки и обществено финансиране на равнище ЕС и на национално равнище.
Тъй като заемите за МСП остават важен инструмент, рамковите условия следва да улесняват, а не възпрепятстват такива заеми. Достъпът на МСП до капитал трябва да бъде един от приоритетите на инвестиционния пакет на Комисията, който ще бъде подкрепен изцяло от нашата Група. С оглед на широката подкрепа и очакванията на националните правителства, приносът от тяхна страна наистина би демонстрирал, че това съвместно усилие е убедително.
Накратко: Европейският съюз трябва да мобилизира и създаде стимули за всички източници на финансиране, публични и частни, като гарантира достъпа на МСП до капитал. Публично-частните партньорства следва да бъдат допълнително насърчавани.
Европа трябва да бъде голяма за големите неща и малка за малките неща. В периоди на безработица и слаб растеж трябва преди всичко да се избягват обременяващите норми и да се преразгледат съществуващите правила, като се намали и промени законодателната рамка, така че да се благоприятства създаването на работни места и инвестирането.
Призоваваме за задължителни оценки на въздействието за измерване на административната тежест и свързаните с нея разходи, които биха били причинени от новите предложения, както и за задължителен тест „МСП“. Групата на ЕНП предлага също да се извършват независими оценки на последиците от законодателството на ЕС върху зачитането на принципите на субсидиарност и пропорционалност. Европа се нуждае от систематични предложения за намаляване на бюрокрацията. Работата на органи като вече съществуващите в Швеция, Чешка република, Германия и Обединеното кралство дава добър пример за Европейския съюз.
По искане на нашата Група новата Европейска комисия има заместник-председател, отговарящ по въпросите на по-доброто законотворчество, и се надяваме тази нова структура да успее да постигне резултати. Призовава се новата Европейска комисия да гарантира, че ще постигнем 25% намаление на разходите, свързани с бюрократичната тежест, без да се засегнат нашите високи социални и екологични стандарти и стандарти в областта на защитата на потребителите. Съществуващите правила следва систематично да бъдат проверявани, за да се установява каква добавена стойност носят и дали са уместни, като се прилагат изцяло клаузите за изтичане на срока им на действие или за преразглеждането им. Следва да насърчаваме една регулаторна среда, която да позволява на новите и младите предприятия да започват своята стопанска дейност при намалена регулаторна и административна тежест.
В същото време трябва да се определят ефективни правила за установяването на общ пазар, създаващ растеж и работни места. Финализирането на законодателство относно безопасността на потребителските продукти и надзора на пазара е ключова стъпка в тези усилия. Действително секторът на услугите е един от секторите, които допринасят в най-голяма степен за БВП на ЕС, и представлява най-големият работодател в Европа. В началото на 2015 г. новата Европейска комисия следва да определи стъпките за отстраняване на оставащите пречки пред осъществяването на истински единен енергиен пазар. Потенциалът за растеж и заетост на кръговата икономика трябва да се използва.
Очевидно е, обаче, че и най-добрите правила няма да помогнат, ако не се прилагат и спазват изцяло. Остават пречки пред растежа и създаването на работни места, а нови препятствия са издигнати в някои държави-членки, включително чрез свръхрегулиране. Пример за проблемите, възникващи от изпълнението на правната уредба, е съществуващият риск програмата НАТУРА да попречи на ключови инвестиционни проекти. Европейската комисия трябва да разгледа тези проблеми като приоритетен въпрос. Само тогава можем да се възползваме пълноценно от потенциала за растеж и заетост на Натура и само в този случай ще са налице равнопоставени условия на конкуренция, гарантиращи справедливост за нашите дружества.
Що се отнася до новите проекти за този мандат, потенциал за растеж и работни места се предлага най-вече от единния цифров пазар. Експертите считат, че ползите в областта на ефикасността може да достигнат 260 милиарда евро годишно. Фрагментацията на пазара в Европейския съюз е основна пречка пред бързото развитие на този пазар, също както и ниското равнище на доверие на потребителите в търговията онлайн.
Поради това е необходимо да се гарантира въвеждането и изпълнението на Директивата за правата на потребителите, на алтернативното решаване на спорове и на онлайн решаването на спорове. Равнопоставените условия на конкуренция за дружествата, които извършват дейност в този сектор, са от съществено значение и особено внимание трябва да бъде отделено на прилагането на правилата в областта на конкуренцията. Бързото приключване на пакета „Единен европейски пазар на електронни съобщителни услуги“ ще доведе до края на роуминга, по-голяма хармонизация на радиочестотния спектър и правна рамка за принципа за мрежовата неутралност. Преразглеждането на определени части от законодателството относно далекосъобщенията, планирано за 2016 г., ще ни позволи да обсъдим до каква степен правилата подкрепят инвестициите в тази област и укрепват европейския пазар. Повишаването на цифровите умения на нашите граждани следва да бъде основен приоритет. Нужно е нашите образователни системи да се приспособят към новите цифрови предизвикателства.
Тъй като защитата на данните е от жизненоважно значение за доверието в цифровия пазар, е необходимо Съветът да приключи първото четене на общите правила за защита на данните до края на тази година. От Комисията бе поискано да предложи през следващата година законодателство за защитата на правата на интелектуална собственост, както и да направи предложения за тяхното прилагане. В контекста на глобална икономика те са от съществено значение за реализиране на пълния потенциал на цифровия пазар. Нуждаем се от силна европейска стратегия за сигурността в интернет и срещу нарушенията на неприкосновеността на личния живот. Нужен е анализ, за да се разработи законодателната рамка, необходима за справяне с въпроси като „интернет на предметите“, при зачитане на неприкосновеността на личния живот онлайн.
На последно място, потенциалът на единния ни пазар може да бъде изцяло използван, а безработицата – наистина ограничена, единствено ако има повече мобилност на европейския пазар на труда.
Бюджетът на ЕС за структурните политики до 2020 г. възлиза на над 350 милиарда евро и е ключов инструмент за осигуряване на инвестиции, конкурентоспособност и солидарност и за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“. Целта ни е постигането на критична маса инвестиции и осигуряването на максимално въздействие на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове). Споразуменията за партньорство следва да осигуряват конвергенцията на националните бюджети с ЕСИ фондовете. Националните стратегии следва да бъдат разработени възможно най-бързо и да бъдат разгледани внимателно с оглед на това да включват ефикасни разходи в рамките на ЕСИ фондовете, както и ясна ориентираност към постигането на растеж и работни места. Използването на тези финансови средства трябва да бъде ориентирано към растежа, като се вземат предвид по подходящ начин специфичните за всяка държава препоръки. Но ние ще сме в състояние да стимулираме растежа и създаването на работни места и да подпомогнем нуждаещите се, единствено ако финансирането се предоставя навреме и действително достига своите цели. Програми като „Хоризонт“ и „COSME“ играят ключова роля в стратегията ни за растеж.
Осигурена беше възможност за повече инвестиции благодарение на концентрирането на бюджетни средства в началото на периода на финансиране на основните програми на ЕС, водещи до растеж и създаване на работни места.
Групата PPE няма да толерира никакво съкращение, закъснение или лошо управление на програмите за растеж или политическите приоритети като ЕСФ, заплашващо жизненоважните стимули, одобрени от Парламента и Съвета. Групата PPE е поела ангажимент за намирането на решение на продължаващия недостиг на бюджетни кредити за плащания в бюджета на ЕС, за да се гарантира, че ЕС може да изпълни изцяло своите правни задължения. Нашата група счита настоящата ситуация и действия на редица национални правителства за цинични и неприемливи. По отношение на Европейската инициатива за младежта изразяваме загриженост, че само няколко държави членки са започнали да използват средствата, и призоваваме за полагане на всички необходими усилия за улесняване на процеса на кандидатстване. Тази инициатива и Европейската гаранция за младите хора могат да се окажат изключително полезни, за да бъдат изведени младите хора от положението на несигурност на работните места. Средносрочният преглед на многогодишната финансова рамка, предвиден за 2016 г., а също и годишните бюджети следва да позволят по-нататъшна насоченост към иновациите, инвестициите, заетостта и растежа и повишено използване на инвестиционни инструменти, така че да се разшири ефектът на лоста на бюджета на ЕС.
Тъй като „реалната икономика“ представлява основата на европейските икономики, нашата цел е да се засили нашата промишлена конкурентоспособност и да се задържи производството в Европа. Европа трябва да постигне целта за дял на промишлеността в БВП на ЕС, възлизащ на 20 %. Трябва да мобилизираме всички средства и ресурси, по-специално в областта на науката, като подкрепяме силна политика за научни изследвания и развитието на качествено обучение и образование, за да се запазят конкурентните предимства на иновационните промишлени предприятия в Държавите-членки - особено в стратегически сектори като въздухоплаването, автомобилостроенето, фармацевтичната и химическата промишленост. Промишлеността и услугите вървят ръка за ръка в една модерна и новаторска икономика.
Нашата Група ще направи всичко по силите си, за да се избегне обременяването на европейската промишленост в сравнение с нейните конкуренти на световно равнище: не искаме нови тежести за промишлеността ни в средата на конкуренция на световно равнище. Трябва да се намери точният баланс между екологичните правила, които са абсолютно необходими, и последиците за нашите европейски отрасли по отношение на разходите и конкурентоспособността. Бързото развитие на нови технологии прави постигането на този компромис по-лесно от всякога. Разработването на съобразени с околната среда технологии в същото време следва да се превърне в много важен сектор на европейската икономика.
Освен от достъпни и конкурентоспособни в международен план цени на енергията за нашите потребители и предприятия, Европа трябва да се възползва от добре свързан и функциониращ вътрешен пазар в областта на енергетиката, транспорта и далекосъобщенията. Инвестиционният пакет на Комисията трябва да осигури нов стимул за това.
Наред с Механизма за свързване на Европа той би могъл да спомогне за насочването на публични и частни инвестиции към бързото изпълнение на спешно необходими инфраструктурни проекти, по-специално трансевропейската транспортна мрежа и 248-те „проекта от общ интерес“ по отношение на енергетиката.
Транспортът е централният елемент на двигателя за европейски растеж. Законодателните проекти за европейски железопътен и въздушен транспорт трябва да позволят постигането на реален напредък и да бъдат приети в най-кратки срокове. Завършването на европейския железопътен пазар и на SESAR е тест за способността на Европа да се справи с предизвикателствата в областта на инфраструктурата.
3 available translations
Съдържание