Документ за изразяване на позицията на групата на ЕНП относно меж-дународната търговия
ЕС е сред лидерите в областта на свободната и справедлива световна търговия. Доказателство за това са нашите многобройни търговски партньорства в световен мащаб и силната ангажираност към използването на многостранна система, което намира израз в Световната търговска организация (СТО). С оглед на настоящите предизвикателства ЕС трябва да се възползва от възможността за активен диалог с партньорите си по целия свят, за да може да следва амбициозна търговска програма в глобален контекст. Търговската политика е важен стълб, който допълва както външната политика, така и вътрешната и външната сигурност, насърчава глобалното развитие и популяризира нашите европейски ценности на световната сцена, укрепва стратегическите партньорства на Съюза и подпомага изграждането на нови съюзи. Искаме да направляваме глобализацията и да осигурим участието на гражданите Глобализацията и отворените пазари подобриха значително жизнения стандарт и намалиха бедността в ЕС и по света. Продължаваме да се ангажираме с формулирането на търговската политика на ЕС с цел по-справедливо споделяне на ползите от глобализацията. Европейските предприятия, които извършват внос и износ в рамките на днешните глобални вериги за създаване на стойност, осигуряват конкурентоспособност, работни места и растеж, както и по-голям избор и по-ниски цени за потребителите, като същевременно обслужват потребностите на нашите съграждани. Ние сме поели ангажимент за свободна, основана на правила и ценности търговия и искаме да поддържаме условия на равнопоставеност, да опазваме и насърчаваме високите стандарти на ЕС като фактор, определящ стандарти при изграждането на международна търговия, както и да насърчаваме основните принципи на демокрацията и правата на човека в дух на реципрочност и взаимна изгода. Повишаването на нашата конкурентоспособност и на износа в целия свят е от ключово значение за осигуряването на нови работни места. В търговските споразумения на ЕС трябва да се включват ефективни разпоредби за малките и средните предприятия (МСП), които извършват 30% от износа на Съюза и са движеща сила за създаването на работни места, растеж и иновации. В същото време ние винаги ще сме гарант за защитата на нашите комунални услуги, както и изключването на аудио-визуалните услуги. Призоваваме всички заинтересовани лица да разработят по-добра комуникационна стратегия за търговската политика на Съюза, за да осигурим участието на гражданите. Желаем прозрачност и откритост на всички етапи от преговорите, но и поверителност, когато е необходимо, за да се постигнат най-добрите възможни резултати от преговорите. Търговската политика е важна компетентност на Съюза. Във връзка с това становището на Съда на Европейския съюз относно Споразумението за свободна търговия (ССТ) със Сингапур укрепи демократично легитимната роля на Европейския парламент и осигури яснота относно компетентността на ЕС като цяло. Нашата група приветства предложението на Съвета относно общата бъдеща структура на търговските споразумения. Призоваваме Комисията, когато представя окончателния текст на споразуменията за подпис и сключване, както и Съвета, когато взема решение относно подписването и сключването на споразумения в бъдеще, да зачитат в пълна степен разпределението на компетентността между ЕС и неговите държави членки. Желаем основана на ценности търговска политика и насърчаване на устойчивото развитие Желаем отговорна търговска политика, основана на ценности и правила. Тя обаче следва да не бъде обременена прекомерно с проблеми, които не са пряко свързани с международната търговия. Успешното преразглеждане на Регламента на ЕС за борба с изтезанията, новият Регламент на ЕС относно полезните изкопаеми от зони на конфликт и продължаващото преработване на Регламента на ЕС относно контрола на износа на изделия с двойна употреба ще допринесат за укрепване на правата на човека и за подобряване на положението по места, като същевременно се избягва бюрокрацията за европейските дружества. Желаем да насърчаваме устойчивото развитие чрез договаряне на споразумения за икономическо партньорство (СИП), които съчетават интересите както на държавите от Европа, така и на тези от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), насърчават развитието чрез стимули за регионалната интеграция, създават възможности за търговия и инвестиции, подобряват икономическото управление и намаляват бедността. Убедени сме, че инициативата „Всичко освен оръжие“ (ВОО), общата система за преференции (ОСП) и ОСП+ са добри инструменти за подпомагане на развитието и икономическия растеж. Групата на ЕНП приветства предложенията за укрепване на партньорството на ЕС с Африка във връзка с дългосрочната перспектива за широкообхватно ССТ между двата континента. Подкрепяме плановете за увеличаване на наличното финансиране в следващата многогодишна финансова рамка (МФР) за съответните проекти с цел увеличаване на търговския обмен с ЕС и създаване на възможности за оползотворяване на пълния му потенциал, както и за стимулиране на публичните и частните инвестиции, работните места и образованието. Главите относно търговията и устойчивото развитие (ТУР) в споразуменията за свободна търговия на ЕС са подходящи и ефективни инструменти за популяризиране на съответните международни стандарти в областта на труда и опазването на околната среда, цялостно разпространение на принципите на правата на човека и доброто управление чрез осигуряване на непосредственото участие на гражданското общество, основано на диалог и сътрудничество. Съществуващите разпоредби относно ТУР имат задължителен характер и широк обхват; те укрепват многостранната система и са предмет на специален, взаимно признат механизъм за уреждане на спорове. Приветстваме неофициалния документ на Комисията, който има за цел да се повиши ефективността на изпълнението и гарантирането на прилагането на главите относно търговията и устойчивото развитие, включени в споразуменията от ЕС. Предпочитаме многостранен подход и подкрепяме преговорите по ССТ Според нас многостранната търговска система, която се олицетворява от СТО, продължава да бъде несъмнено най-добрата рамка за постигане на свободна и справедлива търговия в световен мащаб в съответствие с принципите на правовата държава. ССТ се нареждат едва на второ място сред най-добрите възможности, но са необходими в това отношение. Очакваме да се постигне цялостен напредък по програмата на СТО, като същевременно се запазят нашите високи европейски стандарти във всички области. Трябва да се отчитат в достатъчна степен интересите на производителите от ЕС, включително тези в най-отдалечените региони, както и интересите на асоциираните към ЕС отвъдморски страни и територии (ОСТ). Категорично потвърждаваме своя ангажимент към обвързваща система за уреждане на спорове и независим Апелативен орган, които са от решаващо значение за правилното функциониране на СТО. Поради това изразяваме загриженост относно нерешения въпрос с назначенията в Апелативния орган на СТО и призоваваме нашите международни партньори да престанат да блокират процеса на номиниране на нови съдии на Апелативния орган. Същевременно изразяваме готовност да продължим обсъждането на евентуални подобрения в СТО с нашите международни партньори. Поради това гледаме на неотдавнашното политическо споразумение за търговските отношения между ЕС и САЩ като на добра основа за тясно сътрудничество с единомислещи партньори с цел реформиране на СТО и предприемане на мерки за справяне с нелоялните търговски практики. Подкрепяме предложения от Комисията цялостен подход за модернизиране и укрепване на функционирането на СТО в ключови области, включително нови правила за предприемане на мерки с цел справяне с настоящите предизвикателства като промишлените субсидии, интелектуалната собственост и принудителният трансфер на технологии, както и нов подход към развитието. Желаем да дадем нова визия на нашата силна трансатлантическа връзка САЩ са ключовият стратегически партньор на ЕС. Споделяме общи ценности и се ползваме от най-интегрираните икономически отношения в света. Протичащото в момента преобразуване на международната система и предизвикателствата, пред които сме изправени, допълнително извеждат на преден план значението на трансатлантическите отношения за гарантирането на мира, сигурността и стабилността. След замразяването на преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) трябва да дадем нов тласък на нашето партньорство, за да очертаем заедно насоките за 21-ви век и да проучим възможностите за подновяване на търговските преговори, когато са налице необходимите условия. Поради това считаме, че политическата договореност, постигната от председателя на Комисията, г-н Юнкер, и президента на САЩ, г-н Тръмп, на 25 юли 2018 г. и отразена в съвместна декларация, която трябва да бъде доразвита в рамките на работната група по въпросите на изпълнението, може да проправи пътя към започването на нов процес на сътрудничество и да постави началото на преговори за нулеви тарифи за промишлените стоки и за оценки на съответствието с явни взаимни предимства. Споделяме загрижеността относно прекомерния капацитет в ключови сектори в световен мащаб във връзка с осигуряването на функционираща международна търговска система, иновации и устойчив растеж. Поради това е от решаващо значение ЕС и САЩ да продължат да работят заедно и да засилят сътрудничеството си в рамките на множество форуми, включително Глобалния форум, да намерят обща позиция по търговските въпроси от взаимен интерес и да се избегне отрицателното въздействие върху трансатлантическите отношения в бъдеще. Смятаме, че всеобщото налагане на вносни мита за стомана и алуминий от настоящата администрация на САЩ е неподходящо средство за разрешаване на проблемите, свързани със свръхкапацитета. Категорично подкрепяме Комисията в усилията да се гарантира, че интересите на ЕС са изцяло защитени, също и по отношение на всички други действия с протекционистичен характер, включително тези, които поставят под въпрос Общата селскостопанска политика и текущото проучване с цел въвеждане на евентуални митнически тарифи за автомобилния сектор. С оглед на постигнатата политическа договореност призоваваме и двете страни да работят за намирането на решение на въпроса за тарифите и да се въздържат от налагане на нови тарифи. Подкрепяме задълбочаването на търговските отношения с нашите съседни държави партньори от Източна Европа Осъзнаваме колко е важно да се постигнат стабилност, демокрация и благоденствие в съседните държави от Източна Европа и да се подкрепят задълбочените и всеобхватни споразумения за свободна търговия (ЗВССТ), които предлагат рамка за модернизиране на търговските отношения и икономическото развитие на нашите партньори от Източното партньорство (ИП), които желаят това. Приветстваме идеята за привлекателен по-дългосрочен модел „ИП+“ за асоциираните държави, които са постигнали значителен напредък в изпълнението на свързаните със СА/ЗВССТ реформи като жизненоважен инструмент за развитие на търговския обмен с ЕС. Призоваваме за бързо и цялостно прилагане на споразуменията на ЕС за асоцииране с Грузия, Молдова и Украйна, по-специално на търговските стълбове. В този контекст очакваме скоро да се намери решение на нерешените проблеми по отношение на главата за ЗВЗСТ между ЕС и Украйна и настоятелно призоваваме за бързото прилагане на тази глава. Желаем да задълбочим търговските преговори на ЕС със Средиземноморието Търговията между Европейския съюз и Средиземноморието предлага добри перспективи. Подкрепяме започването на преговори за ЗВССТ с определени държави от Средиземноморския регион и продължаване на обсъжданията относно премахването на нетарифните и техническите бариери, като се обърне особено внимание на нашите стандарти и чувствителни продукти (например селскостопански продукти). Приветстваме ратифицирането на Търговското споразумение между ЕС и Канада (ВИТС) Смятаме, че ратифицирането на ВИТС и временното му влизане в сила е най-новият пример за споразумение, от което и двете страни печелят, и е модел за бъдещи споразумения. Във времена на нарастващ протекционизъм ратифицирането на ВИТС изпраща ясен сигнал на света, че се ангажираме с отворената търговия, основана на правила, и насочваме глобализацията, като определяме наши правила и стандарти. Споразумението укрепва трансатлантическите връзки на ЕС с нашия дългогодишен съюзник Канада. Подкрепяме по-активни и актуализирани търговски политики в отношенията с Латинска Америка и Карибския басейн Търговските отношения с партньорите от Латинска Америка и Карибския басейн най-после се превърнаха в приоритет за Европейския съюз и са отразени в мрежа от регионални споразумения. Приветстваме влизането в сила на търговския стълб на Споразумението за асоцииране с Централна Америка, както и временното прилагане на споразумението за търговия с Колумбия и Перу, което от януари 2017 г. беше разширено, за да обхване и Еквадор като трети партньор. Смятаме, че влизането в сила на СИП с 14 карибски държави е важна стъпка в рамките на усилията за запазване и насърчаване на регионалната интеграция. Призоваваме за бързо приключване на текущите преговори за модернизация на Споразумението за асоцииране с Чили и приветстваме приключването на преговорите за всеобхватно актуализиране на Споразумението на ЕС с Мексико. Считаме, че едно всеобхватно и балансирано споразумение с държавите от МЕРКОСУР, в рамките на което е поставен специален акцент върху на най-чувствителните продукти от ЕС (напр. някои селскостопански стоки) и прилагането на тарифи и квоти спрямо посочените продукти , както и върху условията на равнопоставеност за съответните сектори, би могло да бъде изключително полезно за стимулирането на икономическия растеж и на двата региона. Успешното сключване на балансирано споразумение ще спомогне и за премахването на съществуващите прекомерни търговски бариери, по-специално високите мита, усложненията при вноса и субсидиите в региона. Убедени сме, че съществуват като цяло големи възможности за създаване на зона на пълноценно евро-латиноамериканско междурегионално партньорство въз основа на модел на регионализъм, отговарящ на изискванията на СТО, и в дух на доверие и взаимни ползи. Желаем условия на равнопоставеност с Китай Китай е една от най-големите икономики в света. Огромното ѝ вътрешно развитие предлага значителни възможности за европейския износ и европейските инвеститори. Европейският съюз е най-големият търговски партньор на Китай, а по отношение на Китай Съюзът е на второ място, като изостава единствено от САЩ. През последните години обемът на търговията със стоки с Китай се увеличи значително, а износът от ЕС нараства бързо; въпреки това ЕС последователно отбелязва значителен търговски дефицит. Това се дължи отчасти на съществуващите все още неоправдани нетарифни мерки, на технически пречки и на липсата на реципрочност. Те трябва да бъдат постепенно премахнати, за да се гарантира устойчивостта на нашето икономическо партньорство. Докато съществуват нелоялни търговски практики, ще призоваваме за продължаване и стриктно прилагане на инструментите на ЕС за търговска защита и на новата антидъмпингова методика. Все пак ЕС е поел ангажимент за отваряне на търговските отношения с Китай при справедливи условия и при пълно спазване на задълженията си към СТО. Междувременно подкрепяме и следим отблизо продължаващите преговори за всеобхватно инвестиционно споразумение между ЕС и Китай с цел създаване на по-сигурна нормативна уредба за достъп до пазара в дългосрочен план. В този контекст нашите приоритети остават насърчаването на реципрочност, установяването на условия на равнопоставеност, предприемането на мерки за справяне със свръхкапацитета и недискриминационното третиране на предприятията и инвеститорите. Напредъкът на тези преговори и постепенното премахване на другите необосновани и несъответстващи на правилата на СТО тарифни и нетарифни бариери ще изпратят силен сигнал относно ролята на Китай в световната икономика. Призоваваме за повече прозрачност при управлението на инициативата „Един пояс, един път“, поета от Китай, и приветстваме създаването на платформата за свързаност между ЕС и Китай. Държавите членки следва да гарантират, че ЕС има единна позиция в отношенията си с Китай и че евентуалните двустранни проекти са в съответствие с общия европейски подход. Подкрепяме започването на преговори за двустранно инвестиционно споразумение с Тайван и призоваваме Комисията да приключи подготвителната работа с цел официално започване на преговори възможно най-скоро. Подкрепяме нова стратегия за Централна Азия Приветстваме постигнатия напредък от централноазиатските държави по споразуменията за партньорство с ЕС, тъй като те се превърнаха в значими партньори. Подчертаваме значението на предложението за нова стратегия до края на 2019 г. в съответствие с Глобалната стратегия на ЕС. Приветстваме ратифицирането на СИП между ЕС и Япония Ратифицирането на СИП между ЕС и Япония е важен крайъгълен камък и е от голямо геополитическо значение за въвеждането на най-голямото двустранно търговско споразумение, договаряно някога от ЕС. То ще създаде икономическа зона с население от 600 милиона души и със стойност, равняваща се на над 30% от световния БВП. СИП ще открие огромни пазарни възможности за двете страни, ще укрепи сътрудничеството в редица области, ще потвърди споделения им ангажимент за устойчиво развитие и ще включва за първи път конкретен ангажимент към Парижкото споразумение относно изменението на климата. Подкрепяме продължаващите преговори на Комисията относно стандартите за защита на инвестициите и уреждането на спорове във връзка със защитата на инвестициите. Групата на ЕНП смята, че всеобхватното и амбициозно СИП с Япония представлява най-добрата възможност за европейските дружества и граждани да се възползват в пълна степен от нашите отношения с Япония. Искаме проактивна стратегия за Тихоокеанския регион (напр. страните от АСЕАН) Групата на ЕНП подкрепя прилагането на проактивна стратегия за договаряне и пълно прилагане на двустранни споразумения с държавите от АСЕАН, както и с Австралия и Нова Зеландия, с цел насърчаване на по-добър достъп за европейските дружества и премахване на нетарифните бариери. Групата на ЕНП смята, че споразуменията със Сингапур и Виетнам за свободна търговия и инвестиции имат пълния потенциал да насърчават търговския ни обмен с посочените две държави от АСЕАН, което ще има положително въздействие върху растежа и заетостта и по отношение на сигурна инвестиционна среда в двете държави. Приветстваме започналите неотдавна преговори с Австралия и Нова Зеландия с цел бързо финализиране на всеобхватно и балансирано търговско споразумение. Подкрепяме настоящите преговори с Индонезия, Тайланд, Малайзия и Филипините и сключването на междурегионално ССТ през следващите пет години. Искаме да определим бъдещите търговски отношения между ЕС и Обединеното кралство Обединеното кралство ще продължи да бъде важен партньор за ЕС, предвид нашите общи ценности и история, включително членството на Обединеното кралство в ЕС в продължение на повече от 40 години. Поради това въвеждането на всеобхватна рамка за бъдещите ни отношения е в интерес на всички страни, за да се гарантира, че и двата пазара ще продължат да бъдат интегрирани във възможно най-голяма степен. Смятаме, че членството на Обединеното кралство във Вътрешния пазар и в Митническия съюз би било най-доброто решение както за Обединеното кралство, така и за останалите държави — членки на ЕС, и е единственото, което може да гарантира непрекъснати и безпроблемни взаимни търговски потоци и напълно да запази ползите от нашите икономически отношения. ЕС следва да продължи да насърчава и развива отношенията си с Обединеното кралство. Това ще позволи да се гарантира, че в бъдеще взаимните търговски потоци ще бъдат възпрепятствани във възможно най-малка степен. Европейският парламент трябва да участва пълноценно в процеса на договаряне на бъдещите търговски отношения между ЕС и Обединеното кралство, а всяко търговско споразумение да бъде предмет на неговото окончателно одобрение. Призоваваме за силна защита на инвестициите Подкрепяме новия подход на ЕС за защита на инвестициите, който подобрява индивидуалните подходи, следвани от държавите — членки на ЕС, в рамките на над 1 400 действащи двустранни инвестиционни споразумения (ДИС). Макар че с Договора от Лисабон компетентността се прехвърля от държавите членки към ЕС, тези ДИС остават ефективен инструмент за защита на европейските инвеститори и на техните инвестиции срещу нелоялни практики в чужбина, докато не бъдат заменени със споразумения, сключени на равнището на ЕС. От съществено значение е подходът на ЕС да съчетава силна и ефективна защита на инвеститорите и на техните инвестиции със запазването на възможности за предприемане на политически действия, необходими в други области, например за настоящи и бъдещи законодателни стандарти относно въпросите, свързани със защитата на потребителите, политиката за опазване на околната среда и социалната политика, както и упражняването на парламентарните прерогативи. Инструментът за ефективна защита на инвестициите, който може да бъде част от споразуменията за свободна търговия на ЕС или от самостоятелните инвестиционни споразумения на ЕС, следва да бъде в съответствие с правото на държавите да приемат разпоредби и да гарантира това право; следва да бъде невъзможно да се избира най-благоприятната юрисдикция. Дългосрочната ни цел е да бъде създаден независим международен съд. Поради това приветстваме мандата на Съвета за създаване на многостранен съд за уреждане на инвестиционни спорове и насърчаваме Комисията да продължи да полага усилия за водене на диалог с трети държави, за да бъде създаден такъв съд възможно най-скоро. Решително подкрепяме създаването на рамка за скрининг на преките чуждестранни инвестиции в Европейския съюз. Всички държави от Г-7 и повечето държави — партньори на ЕС, вече разполагат с механизъм за скрининг на чуждестранните стратегически инвестиции в областта на сигурността и обществения ред. Поради това приветстваме въвеждането на подобен инструмент на равнището на ЕС с цел сътрудничество, скрининг и евентуално ограничаване на чуждестранните инвестиции в посочените стратегически сектори. Искаме ефективни инструменти за търговска защита и отворени пазари За да продължи процесът на либерализация на търговията, все още е необходимо да се разполага със способност за предотвратяване и бързо реагиране на нелоялни търговски практики на нашите пазари в интерес на европейските предприятия и граждани. Поради това подкрепяме използването на различните механизми като антидъмпингови, антисубсидийни и защитни клаузи, когато са изпълнени съответните правни изисквания. Поради това смятаме, че извършеното неотдавна укрепване на инструментите за търговска защита, които вече действат по-бързо и са по-достъпни за МСП, е от ключово значение в търговската стратегия на ЕС. Освен това осигуряването на по-прозрачен, недискриминационен и положителен реципрочен достъп до чуждестранните пазари на обществени поръчки, особено за МСП, е съществен...
ЕС може да помогне за лечението на рака: никой да не умира от рак след 20 години
Ракът е едно от основните предизвикателства, пред които се изправят много европейци. Близо един от всеки трима европейци ще развият рак в живота си; всеки европеец знае колко болезнено и тежко остава бремето на рака. Почти всички имат приятели или членове на семейството, страдащи от рак или дори починали от тази ужасна болест. Докато главната отговорност за здравеопазването е на държавите-членки, ЕС може и трябва да изиграе своята роля. Групата на ЕНП се ангажира да направи всичко, което е по нейните сили, за да се гарантира, че никой няма да умира от рак в ЕС след 20 години. Групата на ЕНП подкрепя следните конкретни стъпки: 1. Научни изследвания А: Искаме удвояване на сумата, която Европейският съюз харчи за научни изследвания на рака, до 2024 Б: Новата рамкова програма на ЕС за научни изследвания следва да включва следната мисия: „Никое дете да не умира от рак след 20 години“. Следователно бюджетът за научни изследвания за тази цел (рак и деца) следва да се увеличи десетократно до 2024 В: Научните изследвания, провеждани от организации с нестопанска цел, като например благотворителни организации, занимаващи се с рака, следва да получават пет пъти повече подкрепа, отколкото в миналото. Г: Ние призоваваме за разумното прилагане на Общия регламент за защита на данните, за да се избегнат ненужни ограничения за научните изследвания в областта на рака. 2. Фармацевтична политика А: Европейската агенция по лекарствата и националните асоциации за оценка на здравните технологии, които подготвят решенията на държавите-членки за възстановяване на разходите за дадено лекарство, следва да си сътрудничат по-добре, за да се съсредоточат инвестициите върху лекарства, които са от реална полза за пациентите. Затова ние призоваваме за навременното одобряване на предложението на Европейската комисия за оценка на здравните технологии. Б: По-добра рамка за лечението на деца с рак. В: По-малко бюрокрация при клиничните изпитвания, особено за МСП и организации с нестопанска цел. 3. Електронно здравеопазване По въпроса за по-специализираните терапии и за избягването на ненужните пътувания за пациентите електронното здравеопазване в Европейския съюз следва да бъде подкрепяно по по-добър начин. Затова искаме Европейската комисия спешно да представи пътна карта, включително законодателни предложения, за гарантирано разработване на общи стандарти за насърчаване на оперативната съвместимост на системите на здравеопазването и необходимата инфраструктура на електронното здравеопазване. 4. Трансгранично здравно обслужване Прилагането на Директивата за трансгранично здравно обслужване, за да се даде възможност на пациентите да посещават специалисти, които са най-подходящи за тяхното лечение, без ненужно натоварване. 5. Превенция Стриктно и бързо прилагане на Директивата за тютюневите изделия; кампании за повишаване на осведомеността, които да насърчават здравословен начин на живот; мерки за качество на въздуха, които третират причините за лошото качество на въздуха; и бързо приемане на предложението на Комисията относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени и мутагени по време на работа. 6. Скрининг и изследвания за ранно откриване Здравните министри следва да преразгледат Препоръките на Съвета относно раковия скрининг от 2003 7. Регистър на раковите заболявания Комисията следва да спомогне за изграждането на рамка за оперативната съвместимост на европейските регистри на раковите заболявания възможно най-скоро. 8. Перспектива, свързана с пола Следва да се работи по специфичните въпроси от гледната точка на мъжете и на жените. 9. Грижа за преживелите рак Хората, които са преживели рак и нямат съществен риск и чийто риск от медицинска гледна точка не е по-висок от този на населението средностатистически, следва да бъдат защитавани от дискриминация. 10. Неизлечимо заболяване на работното място Хората, които са неизлечимо болни, следва да имат възможност да продължат да работят, ако желаят. 11. Равновесие между професионалния и личния живот Положението на родителите и полагащите грижи за пациенти с ракови заболявания следва да бъде третирано в Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот. 12. Палиативни грижи Комисията следва да предвиди платформа за обмен на най-добри практики в палиативните грижи и да подкрепя научните изследвания в областта на палиативните грижи. Научните изследвания на рака могат да бъдат по-успешни и лечението на рака може да бъде по-ефективно, ако най-добрите мозъци в Европа работят заедно и пациентите имат възможност да се възползват от напредъка, където и да живеят. Това е вярно за рака изобщо, но е особено вярно за рака при децата или за диагнозите за рядкосрещани ракови заболявания. По-персонализираната медицина също означава, че е жизненоважно европейците...
Сигурност за Съюза и неговите граждани: към Европейски съюз за отбрана
Основаният на правила международен ред, установен от либерални демокрации, е изправен пред безпрецедентни предизвикателства. Същевременно обстановката в сферата на сигурността в съседните на ЕС региони продължава да бъде много нестабилна. От юг на изток Европа е заобиколена от дъга на нестабилност. На юг се увеличава броят на терористични и престъпни организации успоредно с ширеща се нестабилност, предизвикана основно от провалили се или нестабилни държави, водещи до възникването на неуправлявани територии. На изток, войната на Русия срещу Украйна продължава, както и незаконното анексиране на Крим. Хибридната тактика, включително кибертероризъм, информационна война и енергийна политика, по-специално предложението за тръбопровода „Северен поток 2“, не само целят да дестабилизират страните от Източното партньорство, но и Западните демокрации. Напрежението на Западните Балкани нараства. Миграционната криза по южните и източните граници представлява драматично предизвикателство за ЕС и неговите държави-членки , включително като предизвиква загриженост във връзка със сигурността, и изисква колективни усилия. Понастоящем вътрешните и външните заплахи за сигурността са силно взаимосвързани. Излизането на Обединеното кралство от ЕС и несигурността, произтичаща от новата администрация на САЩ, допълнително усложняват глобална среда на сигурност. Ние сме твърдо ангажирани с трансатлантическата общност на съвместни ценности и интереси, която в обозримо бъдеще ще бъде единственият и най-важен инструмент за поддържане на европейската сигурност. Повишеното сътрудничество и координация на ЕС в областта на сигурността и отбраната няма да стане за сметка на НАТО, но ще го допълва и засилва и значително ще повиши ефикасността на трансатлантическото сътрудничество. Мирът и сигурността вече не могат да се приемат за даденост. Според последните данни, предоставени от Европейската агенция по отбрана за 2015 г. (прогноза), въоръжените сили на държавите-членки съставляват близо 1,4 милиона войници – повече, отколкото в САЩ. Разходите за отбрана на държавите – членки на ЕС, възлизат на над 200 милиарда евро. Ефективността на тези разходи е значително по-ниска, отколкото в Съединените щати. Липсата на сътрудничество, координация и взаимодействие, както и силното дублиране и разпокъсване допринасят за това. В резултат се получава прахосване на парите на данъкоплатците и отслабват нашите усилия в областта на общата отбрана. Необходимо е да прилагаме целия набор от политически инструменти, които варират от мека до твърда сила, от краткосрочни мерки до дългосрочни политики в областта на класическата външна политика, обхващаща двустранни и многостранни усилия в областта на дипломацията, сътрудничество за развитие, подкрепа при извънредни ситуации, предотвратяване на кризи и постконфликтни стратегии, но също така опазване и налагане на мира. Гражданите чувстват все по-голяма загриженост за сигурността и очакват от Съюза защита. Ето защо е крайно време Европейският съюз да поеме повече отговорност за собствената си сигурност. Усилията на институциите на ЕС до момента На първо място, бихме искали да благодарим на над пет хиляди цивилни и военни служители за тяхната ежедневна служба в мисиите и операциите на ОПСО, извършвани на три континента. В този контекст, ние потвърждаваме нашата ангажираност с изпълнението на целта за отделяне на 2% или повече от БВП за разходи за отбрана, но и с по-доброто разходване на средствата чрез повече общи проекти в областта на отбраната. ЕС вече разполага с първокласни граждански експерти и следва да бъде в състояние да ги разгърне в кратки срокове. Бързата реакция означава ефективна реакция. Следва да бъдат създадени европейски сили за гражданска защита, които да реагират бързо при бедствия, както и обща европейска бригада за киберсигурност за борба с увеличаването на киберзаплахите за ИКТ инфраструктурата, както на равнище държави-членки , така и на европейско равнище, които застрашават нормалното функциониране на институциите. Тези мисии са общият европейски принос за сигурността на нашите граждани. В подкрепа на нашите военнослужещи ние оценяваме увеличаването на разходите на държавите-членки за отбрана. Тази тенденция трябва да бъде запазена, укрепена и координирана на европейско равнище. Приемането на Глобалната стратегия на ЕС през юни 2016 г. отбеляза важен етап в укрепването на европейската отбрана. Очакваме нейното бързо и цялостно изпълнение от страна на институциите на ЕС и държавите-членки . Приветстваме представянето на Европейския план за действие в областта на отбраната от страна на Европейската комисия и представянето от 7 юни 2017 г. на новия „Пакет за отбрана“, който съдържа средства за подобряване на военните способности на държавите-членки . Подчертаваме, че в своя документ за размисъл относно бъдещето на европейската отбрана, Европейската комисия и все по-голям брой държави-членки са поели ангажимент за създаване на Европейски съюз за отбрана. Точно това иска Групата на ЕНП от дълго време. Очакваме значими стъпки в посока изпълнение, като се отчитат нуждите на националните въоръжени сили. Въз основа на предходните ни ангажименти, ние напълно подкрепяме стартирането на пилотен проект и подготвително действие във връзка с научните изследвания в областта на отбраната на ЕС, които да послужат като стимул за бъдещи европейски програми за сътрудничество. Предвиденият Координиран годишен преглед на отбраната (КГПО) би могъл да послужи за постигането на тази цел от гледна точка на насърчаването на развитието на способности, преодоляване на установен недостиг, както и гарантиране на по-оптимално използване на националните планове за разходи за отбрана. Неотдавнашните усилия от страна на държавите-членки и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия да започнат постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) са стъпка в правилната посока. Постоянното структурирано сътрудничество е специално средство за засилено, рационално и ефективно сътрудничество в областта на сигурността и отбраната (напр. създаване на военен Шенген), обединяващо държавите-членки, които биха могли съвместно да развиват способности, да инвестират в общи проекти или да създадат многонационални обединения. То следва да доведе до по-високо равнище на общи амбиции в областта на отбраната. Приветстваме неотдавнашното създаване на Способности за планиране и провеждане на военни операции (MPCC) като ядро на постоянен щаб на ЕС. Ние оценяваме инициативата за изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието (CBSD). Тя дава възможност на ЕС да подпомага финансово изграждането на капацитет и засилването на устойчивостта на държавите партньори. Неотдавнашната съвместната декларация на ЕС и НАТО има потенциала да издигне сътрудничеството на по-високо равнище. Приветстваме одобряването на 42 общи инициативи на ЕС и НАТО, чиято цел е да се засили сътрудничеството и координацията между двете организации, но също така и да се гарантира сигурността за европейските граждани. Очакваме държавите – членки на двете организации, да бъдат готови и да могат да си сътрудничат в области, които са от решаващо значение за сигурността на нашите граждани. Признаваме, че държавите-членки имат различни позиции по политиката за сигурност и отбрана по исторически причини и че има протоколи в редица договори на ЕС, които признават този факт. С оглед на горепосоченото Групата на ЕНП настоява: този път, институциите на ЕС и държавите-членки да изпълнят своите ангажименти за увеличаване на сигурността на нашите граждани. Важно е държавите-членки да засилят нивото си на доверие и да прилагат съвместно изразената политическа воля; ЕС допринася със своя уникален опит в меката сила във уравнението на сигурността, но въпреки това е необходимо да продължи да укрепва своята „твърда сила“; държавите – членки на ЕС, да се възползват от ефектите на взаимодействието, произтичащи от засиленото сътрудничество и координация в областта на отбраната (напр. планиране на отбраната, научни изследвания и развитие, обществени поръчки, поддръжка и укрепване на оръжейната промишленост). Това може да доведе до значителни икономии, които да освободят ресурси за повече дългосрочни инвестиции; институциите на ЕС и държавите-членки да увеличат усилията си за формиране на обща политика на Съюза в областта на отбраната (член 42, параграф 2 от ДЕС). В пространство, в което хора, стоки, услуги и пари се движат свободно, сигурността не може да бъдат изцяло гарантирана от държави-членки , действащи сами. Държавите-членки следва да планират заедно, като едно цяло, и след това да решават с какво ще допринесе всяка отделна държава. Това следва да доведе до поддържането на стратегическата автономност на Европа и до развиването на обща отбрана; настоящата глобална стратегия на ЕС да доведе до Бяла книга на ЕС относно сигурността и отбраната и до формулирането на пътна карта с реалистични и практически стъпки за създаването на Европейски съюз за отбрана. Този съюз следва да насърчава по-строга съгласуваност между стратегическите култури и общо разбиране за заплахите, което на свой ред изисква разработването на съвместен капацитет за ситуационна осведоменост. Бялата книга трябва да свърже нашето стратегическо мислене с развитието на военни способности; ЕС да се ангажира да създаде нови или да даде възможност съществуващите структури и механизми да оказват по-добра подкрепа на държавите-членки да си сътрудничат по-тясно по военни въпроси; държавите – членки на ЕС, да насърчават конкурентоспособна и новаторска основа за отбранителната промишленост. Настояваме за стартирането на европейска политика в областта на способностите и въоръжаването като шапка за вътрешните аспекти на усилията по линия на ОПСО; да се очертаят текущи усилия, за да се създадат мерки за подкрепа и взаимодействие в сферата на научните изследвания в областта на отбраната, обществените поръчки за развитие на способностите и космическото пространство (напр. способности за космическо наблюдение, безпилотни летателни апарати, способности за киберотбрана, основни бойни танкове и изтребители); държавите-членки и Европейската комисия да превърнат планирания фонд за отбрана в успех, който да води до приоритизирането на бюджета на ЕС в областта на сигурността и отбраната в рамките на следващата многогодишна финансова рамка (МФР); Европейският фонд за отбрана да разполага с достатъчно средства, като предвидените 500 милиона евро годишно за научни изследвания и 1 милиард евро за развитие и придобиване са абсолютно минималните стойности; Европейският парламент и Съветът бързо да предадат проекта за регламент за програма за европейска отбранителна промишленост с оглед на оперативна ОПСО. Нуждаем се от смели мерки за изпълнение относно начините, по които ЕС може да допринесе за финансирането на съвместни проекти, целящи по-добра отбрана; Европейската комисия да сформира Генерална дирекция за отбрана в рамките на сферата на компетентност на върховния представител/заместник-председател, за да координира вътрешни мерки за отбрана на ЕС, да гарантира ефикасен пазар на отбранително оборудване и функциониращ общоевропейски режим за сигурност на доставките; за единен пазар на отбранително оборудване, който би спомогнал за ключови научни изследвания и за възникването на стартиращи предприятия, за да се разработят ключовите технологии, от които се нуждае Европа, за да посрещне предизвикателствата, свързани със сигурността; за допълнително увеличение на националните разходи за отбрана в посока 2% от БВП на ЕС от страна на държавите-членки . Пътят към стратегическата независимост на Европа изисква изразходването на повече средства за нашата отбрана; за поддържането на стратегическата независимост на Европа, като капацитетът да действа самостоятелно, когато е необходимо, изисква държавите-членки да изразходват по-добре и в по-голяма степен заедно средства за отбрана, по-специално за общи проекти за обществени поръчки, стандартизация и сертифициране, като използват съществуващата рамка. Ние следва да приведем отбранителните апарати на държавите-членки в съответствие едни с други, както е предвидено от координирания годишен преглед на отбраната (КГПО); в мирно време ЕС да се възползва от правните възможности за финансиране на усилията в областта на отбраната като обучение и образование, възлагането на обществени поръчки и поддръжка, инфраструктура или научни изследвания, технологии и развитие; държавите – членки на ЕС, да демонстрират политическа ангажираност, да увеличат инвестициите, да обменят информация и да създадат взаимодействия с цел по-добра защита на европейците; предвид сложността и фрагментираността на европейските информационни системи за граничен контрол и сигурност, ЕС да насърчава начини за подобряване на взаимната свързаност и оперативната съвместимост на информационните системи и за избягване на дублирането и припокриването; за да се осигури по-добра защита на външните граници и с оглед на борбата срещу тероризма, ЕС да насърчава по-ефективно и ефикасно управление на данните, като същевременно стимулира европейска отбранителна промишленост; Европейската комисия и съзаконодателите да положат усилия, за да гарантират, че финансовите пазари в ЕС не се използват от терористични организации, за да финансират своите терористични дейности или самото си съществуване (ECON). ЕС следва да финансира гражданско-военни научни изследвания, както и изследванията в областта на отбраната, също технологични проекти, които улесняват бъдещи европейски програми за сътрудничество в рамките на Европейската агенция по отбрана (EDA) или други изпълнителни агенции; че технологичният напредък и нарастващият брой ползватели, превърнаха използването на мрежата за целите на киберпрестъпността и тероризма в нов фронт на бойните действия; че някои европейски програми за сътрудничество следва да бъдат стартирани като се вземат предвид програмите на НАТО, например противоракетна отбрана за Европа или Системата на Алианса за бъдещо наблюдение и контрол, така че да се осигури пряко участие на европейската промишленост в програми на НАТО, като по този начин се засили ролята на Европа в НАТО и същевременно се укрепи европейската стратегическа независимост; в следващата многогодишна финансова рамка да има научноизследователска програма в областта на отбраната. Финансирането от страна на ЕС като допълнителен източник следва да е добавъчно спрямо националните инвестиции в научни изследвания. Очакваме в специална програма в рамките на следващата МФР да бъдат предвидени бъдещи научно изследователски дейности в областта на отбраната; постоянното структурирано сътрудничество да се превърне в крайъгълен камък на бъдещия Съюз за отбрана. То следва също така да се използва, за да се координират изолираните случаи на военно сътрудничество в Европа, а не да се разглежда единствено като инструмент за координация на проекти; във връзка с участието във Фонда на ЕС за отбрана, Европейския план за действие в областта на отбраната (EDAP) и в постоянното структурирано сътрудничество, държавите-членки да изяснят как да се осигури едновременно широко участие и високо равнище на амбиция и ангажираност; ЕС да използва пълния потенциал на договорите в сферата на сигурността и отбраната (член 41 от ДЕС – начален фонд; член 42 от ДЕС – клауза за колективна отбрана; член 44 от ДЕС – възлагане на мисии по линия на ОПСО на група държави-членки ; член 222 от ДФЕС — клаузата за солидарност); държавите-членки да прилагат пълно споделяне на тежестта на операциите и мисиите по линия на ОПСО чрез засилено общо финансиране, така че държавите-членки да бъдат насърчени да допринасят със способности и сили, без да са спирани от своите финансови ограничения; от изключителна важност е да се преразгледа механизмът Athena за финансиране на общите разходи за военни операции на ЕС и бъдещите мисии на Бойните групи на Европейския съюз. Партньорствата и сътрудничеството с държави, които споделят ценностите на ЕС, могат да допринесат за ефективността и въздействието на операциите и мисиите по линия на ОПСО; ЕС да създаде истински Гражданско-военен стратегически щаб от съществуващите Способности за планиране и провеждане на граждански операции (СРСС), Способностите за планиране и провеждане на военни операции (MPCC), дирекцията за управление и планиране при кризи (CMPD) в рамките на Европейската служба за външна дейност; Европейският съюз да увеличи усилията си като регионален източник на сигурност и да се превърне в силен европейски стълб на НАТО. Защитата на Европа ще се превърне във взаимоукрепваща отговорност на ЕС и НАТО. Необходимо е да засилим взаимодействието между ЕС и НАТО като избягваме ненужното припокриване. Оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство (East StratCom) към ЕСВД да бъде превърната в постоянна структура на ЕС с подходящо финансиране и значително увеличен персонал. Перспективи Европейската отбрана не може повече да бъде най-слабата брънка в процеса на интеграция на ЕС. Европейците желаят да поемат съдбата си в свои ръце и да укрепят европейската отбрана, особено тъй като – според Евробарометър 85.1 от юни 2016 г. – половината от анкетираните граждани на ЕС считат, че действията на ЕС са недостатъчни, а две трети от тях желаят да видят по-голяма ангажираност на ЕС чрез ангажимент на държавите-членки с въпросите на политиката за сигурност и отбрана. В настоящата сложна обстановка в сферата на сигурността ЕС не може да си позволи да бъде зрител. С „дивидентите от мира“ е приключено. Нашите ценности и интереси са изправени пред предизвикателство и е време да се споразумеем да бъдем по-амбициозни и да приложим това на практика. Поради различните си както граждански, така и военни външнополитически инструменти, ЕС е в уникална позиция да поеме активна роля. И все пак, за да осигурим мир, трябва да сме готови да действаме бързо, решително и твърдо. Това ще се осъществи най-добре в рамките на бъдещия Европейски съюз за...
