Бъдещето на политиката на сближаване

УВОД

Защо се нуждаем от политика на сближаване – сега и в бъдеще?

Групата на ЕНП подкрепя политиката на сближаване като структурна политика, която насърчава растежа и икономическото развитие във всички региони на ЕС в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“, и като ключов инструмент на ЕС за инвестиции в реалната икономика. Тя е израз на европейската солидарност и намалява икономическите, социалните и териториалните неравенства. Също така това е политика, изразяваща действителен общ европейски интерес за осигуряване на работни места и растеж в цяла Европа, без да се пренебрегва никой регион.

Като последствие от финансовата и свързана с държавния дълг криза публичните инвестиции намаляха значително, а европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) и съответното им национално съфинансиране станаха основен инструмент за публични инвестиции в повечето държави членки с пряко въздействие върху живота на гражданите. Тази политика допринася последователно за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и ще продължи да притежава добавена стойност и след 2020 г. Това подчертава значението на тясната връзка между политиката на сближаване и постигането на общите европейски цели.

НАСТОЯЩА ПОЛИТИКА НА СБЛИЖАВАНЕ

Силни страни: ориентирана към резултатите политическа рамка

Групата на ЕНП имаше водеща роля в определянето на политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г. и е твърд поддръжник на тематичната концентрация, чрез която инвестициите се съсредоточават върху специфични цели и приоритети, които отговарят на показателите за изпълнение и целите, поставени конкретно за съответната област, като така политиката на сближаване се превръща в политика, ориентирана към резултатите.

Ние приветстваме използването на общи показатели за резултатите, предоставящи информация, която може да бъде обединена на равнище ЕС за всички програми и така да предостави основа за докладване за инвестициите. Настояваме, че е необходимо това докладване да се подобри, що се отнася до качеството на данните относно тези общи показатели за резултатите.

Групата на ЕНП подчертава, че резервът за изпълнение, въведен съгласно настоящата рамка, би могъл да подобри изпълнението на оперативните програми на политиката за сближаване, но графикът за неговото разпределяне се нуждае от допълнително разглеждане.

МОТИВИ ЗА БЕЗПОКОЙСТВО

Регулаторната рамка за периода 2014 – 2020 г. беше приета едва в края на 2013 г. поради дългите преговори и късно постигнатото споразумение за многогодишната финансова рамка (МФР). Като последствие от това оперативните програми не бяха приети навреме и се наложи голямо количество бюджетни кредити за поети задължения да бъдат прехвърлени от 2014 за 2015 г., за да не бъдат изгубени.

Ние сме загрижени от бавното започване на изпълнението на оперативните програми на политиката на сближаване, което повлия на възприемането на политиката на място. Считаме, че е наложително да се знае на какъв етап е изпълнението; следователно изискваме създаването на по-добър и пълен портал за свободно достъпни данни, който следва да се актуализира в реално време.

Закъснялото изпълнение също увеличава риска от връщане към неустойчиво и силно изоставане след 2017 г. Приемането на много оперативни програми чрез процедурата за пренасяне и прехвърлянето на бюджетни кредити за поети задължения от 2014 г. за 2015 г. значително увеличава риска от отмяна на бюджетни кредити за 2018 г.

Групата на ЕНП изразява загриженост също относно бавното определяне на органите за оперативните програми, което на теория не възпира започването на изпълнението, но възпира извършването на междинните плащания, които последователно допринасят за започването на инвестиране.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СПЕШНИ ДЕЙСТВИЯ

Що се отнася до втората половина от програмния период, без да се възпрепятства дългосрочното стратегическо планиране в рамките на политиката на сближаване, ние призоваваме Комисията да представи подходящите законодателни предложения.

• Групата на ЕНП подкрепя стабилността на правилата, които следва да се променят единствено избирателно, където и когато това е наистина необходимо.
• Следва да се проучат възможностите за нови средства за опростяване с цел намаляване на административната тежест за органите и бенефициентите и повишаване на достъпността на фондовете:

• намаляване на административните формалности, времето и разходите чрез намаляване на документите за кандидатстване и на процедурите за оценка, одобряване и договаряне;
• засилване на електронното сближаване;
• намаляване и оптимизиране на проверките, наблюдението и докладването за дейностите в държавите членки, например чрез повишаване на цифровизацията и стандартизацията на процедурите;
• намаляване на изискванията относно данните и информацията за бенефициентите в процеса на кандидатстване и докладване и намаляване на изискванията за съхранение на документи, след като проектът е приключил;
• хармонизиране, доколкото е възможно, на правилата за кръстосаното финансиране;
• допълнително поясняване на правилата за финансовия инструмент;
• поясняване на това как да се съчетаят правилата, управляващи ЕСИ фондовете, и правилата за държавната помощ;
• опростяване на финансовите правила на ЕС;
• установяване на ясно разграничение между измама и грешки.
• Трябва да бъде предвидена гъвкавост в процедурите за изменяне на оперативните програми с цел увеличаване на способността за реагиране на социално-икономическите промени.
• Трябва да се избягват конфликти между националните финансови правила и финансовите правила на ЕС. Ако възникне такъв конфликт, предимство следва да имат финансовите правила на ЕС.
• Равнището на бюджетните кредити за плащания, договорено в годишната бюджетна процедура, трябва да отговаря на нуждите, които произтичат от миналите задължения, особено към края на периода, когато държавите членки представят повече искания за плащания. Комисията следва да представи план за плащане до 2023 г., за да се избегне натрупване на неплатени искания за плащания.
• Отменените бюджетни кредити, произтичащи от цялостно или частично неизпълнение на дейностите, за които са били предназначени, следва да бъдат предоставени отново на разположение в бюджета на ЕС и да бъдат мобилизирани от бюджетния орган в рамките на годишната бюджетна процедура.
• Призоваваме за гъвкавост, що се отнася до разпределянето на резерва за изпълнение, което следва да се извърши по-рано за програмите, постигнали своите цели и спазили предвидените етапи.
• Административният капацитет трябва да бъде постоянно увеличаван; в този смисъл трябва да бъдат изследвани решения за функционално и гъвкаво електронно правителство.
• В духа на упълномощаването на националните и регионалните органи е необходимо на Комисията да бъде дадена по-значителна роля в подпомагането и предоставянето на консултации на администрациите на държавите членки много преди началото на изпълнението на програмите.
• Необходимо е съсредоточаване в по-голяма степен върху обучението на администрациите. Ръководителите на разплащателни агенции/регионални разплащателни органи следва да бъдат обучавани и акредитирани лично от Комисията.
• За да се постигне максимално въздействие от инвестициите, следва да бъде засилено взаимодействието с други политики и инструменти, включително „Хоризонт 2020“, ЕФСИ и други финансови инструменти; подходът на равното третиране във връзка с процедурите, например относно правилата за държавната помощ, следва да стане основен принцип.
• Методологията за интелигентна специализация следва да стане модел за изпълнението на политиката.
• Трябва да бъде увеличено вниманието към политиката на сближаване. Всички правни разпоредби по отношение на информацията и комуникацията трябва да бъдат строго изпълнявани с цел гарантиране на прозрачността и широкото разпространение на постиженията на фондовете.
• Последователността и съгласуваността с европейския семестър трябва да бъдат подобрени чрез укрепване на връзката между политиката на сближаване и специфичните за всяка държава препоръки по такъв начин, че разходите за сближаването да продължат да изпълняват приоритетите, определени в тези препоръки. Освен това политиката на сближаване следва да продължи да предоставя подкрепа за структурните реформи и техническата помощ.

ПОЛИТИКАТА НА СБЛИЖАВАНЕ СЛЕД 2020 Г.:

Групата на ЕНП категорично подкрепя запазването на силна и добре балансирана политика на сближаването след 2020 г.

Обхват

• Групата на ЕНП подчертава, че политиката на сближаване след 2020 г. следва да остане инвестиционна политика на ЕС, която обхваща всички държави членки и региони на ЕС. В същото време бъдещата политика на сближаване следва да продължава да има за цел намаляване на неравенствата между европейските региони и предотвратяване на нови неравенства, както е предвидено в член 174 от Договора (ДФЕС). Ние отново заявяваме, че е необходимо да бъде намерено подходящо равновесие между тези две допълващи се цели.

• Финансовите инструменти следва винаги да бъдат съобразени със специфичните нужди и да допълват фондовете, за да се постигнат максимални резултати на място.
• Групата на ЕНП подкрепя удължаването на подхода за тематичните цели и счита, че освен целите, които отразяват настоящите политически приоритети на ЕС, е необходима специфична териториална цел, например засилване на интегрираното развитие на градските и селските райони.

• Класифицирането на регионите в бъдещата политика на сближаване следва да остане на ниво NUTS II, без да се изключва възможността за използване на класификацията NUTS III за някои избрани приоритети.

• Настоящата система за категоризиране на регионите – по-слабо развити, в преход и по-силно развити – следва да бъде продължена. Създаването на категорията „региони в преход“ доказа своето значение. Тази категория следва да се запази. В същото време призоваваме за по-прецизни показатели за измерване на резултатите.

• Делът на политиката за сближаване в общия бюджет на ЕС следва да се запази в бъдеще.

Споделено управление

• Групата на ЕНП подкрепя реформиран подход на споделено управление за ЕСИ фондовете в периода след 2020 г. и призовава за повече гъвкавост за държавите членки с оглед на промените в оперативните програми и диференцираното третиране на оперативните програми съгласно критериите, свързани с риска.

Опростяване

• С цел намаляване на административната тежест, повишаване на правната сигурност и цялостно изследване на потенциала на политиката на сближаване като политика, която носи конкретни резултати, Групата на ЕНП призовава за:

• своевременно приемане на всички правила за управление и контрол преди началото на новия период на финансиране;
• ясен и правно обвързващ отказ за всяко действие със задна дата на нови правила, включително прилагането на насоките на Комисията;
• запазване на правилата за управление и контрол за всички периоди на финансиране. Непрекъснатите промени в правилата на всеки седем години причиняват несигурност, изоставане и грешки;
• ограничаване на правилата на ЕС, които следва да бъдат много ясни и надеждни, до това, което е необходимо, за да се постигнат целите на политиката на сближаване. Ролята на законодателя следва да бъде укрепена и несъмнено Комисията следва да приема по-малко регламенти и насоки.

Бюджетиране, основано на резултатите

• Групата на ЕНП призовава допълнително да се засили характерът на политиката на сближаване като политика, ориентирана към резултатите, като се запази методът на работа, изразяващ се в тематична концентрация. Необходимо е програмите и проектите да изпълняват политическите приоритети и цели с най-висок потенциален ефект и да предоставят най-високата добавена стойност за растеж и работни места, както и за икономическо, социално и териториално сближаване.

• При оценката на допустимостта на проектите следва да се дава приоритет на онези проекти, които обхващат аспекти от икономическото развитие в комбинация със социални и териториални елементи.
• Общите показатели за резултатите на фондовете трябва да се запазят, за да могат резултатите да бъдат видими и лесни за показване.
• Всеки излишък, който се дължи на непълно усвояване на бюджета на ЕС или глоби, следва да се вписва като допълнителен приход в бюджета на ЕС; Отменените бюджетни кредити поради пълно или частично неизпълнение на дейностите, за които са били предназначени, следва да бъдат предоставени отново на разположение в бюджета на ЕС. Групата на ЕНП призовава Комисията да представи подходящи законодателни предложения в това отношение.
• Политиката на сближаване следва да стане по-хоризонтална. Интелигентната специализация следва да бъде водещият механизъм в процеса на сближаване чрез улесняване на сътрудничеството между по-развитите и по-малко развитите региони, градските и селските райони и чрез улесняване на интеграцията в ЕС.
• Следва да бъде гарантирана повишена допълняемост при изпълнението на фондовете на политиката по сближаване и инвестициите на „Хоризонт 2020“ във всички региони, като се подкрепя ориентирано към иновациите използване с цел постигане на силен, интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в ЕС.
• Следва да направим оценка на резултатите, включително на растежа на БВП, дължащ се на средства на ЕС, и да вземем необходимите мерки.

Изпълнение – гъвкавост и дисциплина

• Групата на ЕНП подкрепя силното финансово управление. Следва да бъде гарантирана гъвкавост в усвояването на фондовете в рамките на споделеното управление, но държавите членки следва да поемат по-голяма отговорност за начина, по който се изразходват средствата на ЕС. Успехът на споделеното управление зависи не само от ЕС, но по-специално от усилията, положени от държавите членки. Следователно призоваваме за прилагането на национални декларации, за да се гарантира, че е поета политическа отговорност за управлението на фондовете на ЕС от националните и регионалните органи.
• Необходимо е ясно разграничение между грешки, нередности и умишлена измама и Комисията трябва винаги да гарантира, че неправомерно изплатените суми се възстановяват, като се спазва принципът на пропорционалността.
• Призоваваме Комисията да въведе система за докладване от страна на държавите членки относно положението на завършените операции, получили подкрепа от ЕСИ фондове, пет години след като е приключил проектът.

Финансови инструменти

• Финансовите инструменти могат да предоставят решения за някои предизвикателства, но не могат да се превърнат в единствен метод за изпълнение на политиката на сближаване, като някои проекти се нуждаят вместо това от безвъзмездни средства. Групата на ЕНП подкрепя постигането на подходящо равновесие между двете. Финансовите инструменти следва да бъдат подкрепяни, ако притежават добавена стойност, но е от основно значение да се съхрани многообразието на инструментите, за да са в състояние всички региони (независимо от тяхната категория) да избират процесите на изпълнение, които са най-ефективни и в най-голяма степен отговарят на приоритетите и нуждите.

График за нови предложения на Комисията

• Подготвителните дейности по новите регламенти за политиката на сближаване трябва да приключат достатъчно рано, за да се избегнат закъснения в изпълнението на новата политика. Групата на ЕНП призовава настоятелно съзаконодателите и Комисията да гарантират приемането им преди края на 2018 г.
• В контекста на продължителността на МФР трябва да се вземе предвид многогодишният характер на политиката на сближаване, като се гарантира или запазването на 7-годишния период, или програмен период от 5+5 години с ясен средносрочен преглед на политиката.

Допълнителни препоръки за бъдещата политика на сближаване

• Понастоящем БВП се използва като показател за разпределянето на средства. За новия програмен период трябва да се проучи възможността да бъдат взети предвид повече показатели.
• Заетост, социално приобщаване, справяне с демографското предизвикателство и подкрепа на кръговата икономика трябва също да бъдат приоритети за политиката на сближаване. Необходими повече от всякога са действия и финансиране за борба с младежката безработица в уязвими региони.
• Средствата, предназначени за Eвропейското териториално сътрудничество, възлизат на 2,8% от програмния период 2014 – 2020 г. Като се има предвид добавената му стойност, е необходимо тази сума да бъде увеличена.
• Трябва да се запазят специфични мерки за най-отдалечените региони.
• Групата на ЕНП подкрепя силното градско измерение на политиката на сближаване. Много европейски икономически и социални предизвикателства и такива, свързани с околната среда, най-добре могат да бъдат овладени пряко от европейските градове. Бъдещата политика на сближаване следва да засили своята пряка подкрепа за местните правителства чрез повече финансиране и инструменти за териториално развитие, съобразени със специфичните нужди.