Сигурността в космоса е европейска сигурност

Чуждестранни космически апарати вече се приближават незабележимо към европейските спътници и дори прихващат техните комуникации. Тъй като отбраната и сигурността на Европа все повече зависят от уязвима космическа инфраструктура, групата на ЕНП бие тревога и призовава за по-силна защита, по-голяма устойчивост и ясни командни структури в случаите, когато космическите ресурси са подложени на атака.

Групата ще обсъди тези мерки днес по време на публично изслушване на тема „Осигуряване на сигурността на „очите на Европа в небето“: сигурността на спътниците на ЕС“, на което ще се съберат експерти по космически въпроси и отбрана, политици и представители на институциите. От банковото дело и навигацията до военните операции космическата инфраструктура е станала от решаващо значение за ежедневието на европейските граждани.

„Европейските спътници са мишена днес, а не в някакво далечно бъдеще. Истинският въпрос вече не е дали заплахата съществува, а дали Европа знае кой командва и кой реагира, когато космическата ѝ инфраструктура бъде подложена на атака. Това изслушване се провежда, за да се поиска този отговор“, казва Хелдер Соуза Силва, член на ЕП.  

„Границата между гражданските и военните технологии изчезва. Днес един и същ спътник често пренася както търговски данни, така и военна разузнавателна информация, превръщайки нашата космическа инфраструктура в стратегическа цел с висок залог. Тъй като Европа разчита на тези активи за навигация, гражданска защита, транспорт и отбрана, всяка слабост в орбита представлява непосредствена заплаха за нашата сигурност на земята. Затова защитата на тези системи се превърна в критична отговорност в областта на сигурността“, продължава евродепутатът Паулиус Саударгас.

Членът на ЕП Кристоф Гомарт заключава: „Космосът вече не е просто промишлен сектор. Той се превърна в нервната система на нашите въоръжени сили и, все повече, на нашите общества. Космическата война вече е започнала. Днес истинската цел не е самият спътник, а доверието в данните му. Един спътник е толкова силен, колкото е най-слабото звено във веригата зад него. Ето защо истинският въпрос не е: „Колко струва космосът?“, а: „Колко бихме загубили, ако нашите космически способности спрат да функционират дори само за няколко дни?“