Сигурност за Съюза и неговите граждани: към Европейски съюз за отбрана

Основаният на правила международен ред, установен от либерални демокрации, е изправен пред безпрецедентни предизвикателства. Същевременно обстановката в сферата на сигурността в съседните на ЕС региони продължава да бъде много нестабилна. От юг на изток Европа е заобиколена от дъга на нестабилност.

На юг се увеличава броят на терористични и престъпни организации успоредно с ширеща се нестабилност, предизвикана основно от провалили се или нестабилни държави, водещи до възникването на неуправлявани територии. На изток, войната на Русия срещу Украйна продължава, както и незаконното анексиране на Крим. Хибридната тактика, включително кибертероризъм, информационна война и енергийна политика, по-специално предложението за тръбопровода „Северен поток 2“, не само целят да дестабилизират страните от Източното партньорство, но и Западните демокрации. Напрежението на Западните Балкани нараства.

Миграционната криза по южните и източните граници представлява драматично предизвикателство за ЕС и неговите държави-членки , включително като предизвиква загриженост във връзка със сигурността, и изисква колективни усилия. Понастоящем вътрешните и външните заплахи за сигурността са силно взаимосвързани.

Излизането на Обединеното кралство от ЕС и несигурността, произтичаща от новата администрация на САЩ, допълнително усложняват глобална среда на сигурност. Ние сме твърдо ангажирани с трансатлантическата общност на съвместни ценности и интереси, която в обозримо бъдеще ще бъде единственият и най-важен инструмент за поддържане на европейската сигурност. Повишеното сътрудничество и координация на ЕС в областта на сигурността и отбраната няма да стане за сметка на НАТО, но ще го допълва и засилва и значително ще повиши ефикасността на трансатлантическото сътрудничество. Мирът и сигурността вече не могат да се приемат за даденост.

Според последните данни, предоставени от Европейската агенция по отбрана за 2015 г. (прогноза), въоръжените сили на държавите-членки  съставляват близо 1,4 милиона войници – повече, отколкото в САЩ. Разходите за отбрана на държавите – членки на ЕС, възлизат на над 200 милиарда евро. Ефективността на тези разходи е значително по-ниска, отколкото в Съединените щати. Липсата на сътрудничество, координация и взаимодействие, както и силното дублиране и разпокъсване допринасят за това. В резултат се получава прахосване на парите на данъкоплатците и отслабват нашите усилия в областта на общата отбрана.

Необходимо е да прилагаме целия набор от политически инструменти, които варират от мека до твърда сила, от краткосрочни мерки до дългосрочни политики в областта на класическата външна политика, обхващаща двустранни и многостранни усилия в областта на дипломацията, сътрудничество за развитие, подкрепа при извънредни ситуации, предотвратяване на кризи и постконфликтни стратегии, но също така опазване и налагане на мира. Гражданите чувстват все по-голяма загриженост за сигурността и очакват от Съюза защита. Ето защо е крайно време Европейският съюз да поеме повече отговорност за собствената си сигурност.

Усилията на институциите на ЕС до момента

На първо място, бихме искали да благодарим на над пет хиляди цивилни и военни служители за тяхната ежедневна служба в мисиите и операциите на ОПСО, извършвани на три континента. В този контекст, ние потвърждаваме нашата ангажираност с изпълнението на целта за отделяне на 2% или повече от БВП за разходи за отбрана, но и с по-доброто разходване на средствата чрез повече общи проекти в областта на отбраната. ЕС вече разполага с първокласни граждански експерти и следва да бъде в състояние да ги разгърне в кратки срокове. Бързата реакция означава ефективна реакция. Следва да бъдат създадени европейски сили за гражданска защита, които да реагират бързо при бедствия, както и обща европейска бригада за киберсигурност за борба с увеличаването на киберзаплахите за ИКТ инфраструктурата, както на равнище държави-членки , така и на европейско равнище, които застрашават нормалното функциониране на институциите. Тези мисии са общият европейски принос за сигурността на нашите граждани. В подкрепа на нашите военнослужещи ние оценяваме увеличаването на разходите на държавите-членки  за отбрана. Тази тенденция трябва да бъде запазена, укрепена и координирана на европейско равнище.

Приемането на Глобалната стратегия на ЕС през юни 2016 г. отбеляза важен етап в укрепването на европейската отбрана. Очакваме нейното бързо и цялостно изпълнение от страна на институциите на ЕС и държавите-членки .

Приветстваме представянето на Европейския план за действие в областта на отбраната от страна на Европейската комисия и представянето от 7 юни 2017 г. на новия „Пакет за отбрана“, който съдържа средства за подобряване на военните способности на държавите-членки . Подчертаваме, че в своя документ за размисъл относно бъдещето на европейската отбрана, Европейската комисия и все по-голям брой държави-членки  са поели ангажимент за създаване на Европейски съюз за отбрана. Точно това иска Групата на ЕНП от дълго време.

Очакваме значими стъпки в посока изпълнение, като се отчитат нуждите на националните въоръжени сили. Въз основа на предходните ни ангажименти, ние напълно подкрепяме стартирането на пилотен проект и подготвително действие във връзка с научните изследвания в областта на отбраната на ЕС, които да послужат като стимул за бъдещи европейски програми за сътрудничество. Предвиденият Координиран годишен преглед на отбраната (КГПО) би могъл да послужи за постигането на тази цел от гледна точка на насърчаването на развитието на способности, преодоляване на установен недостиг, както и гарантиране на по-оптимално използване на националните планове за разходи за отбрана.

Неотдавнашните усилия от страна на държавите-членки  и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия да започнат постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) са стъпка в правилната посока. Постоянното структурирано сътрудничество е специално средство за засилено, рационално и ефективно сътрудничество в областта на сигурността и отбраната (напр. създаване на военен Шенген), обединяващо държавите-членки, които биха могли съвместно да развиват способности, да инвестират в общи проекти или да създадат многонационални обединения. То следва да доведе до по-високо равнище на общи амбиции в областта на отбраната.

Приветстваме неотдавнашното създаване на Способности за планиране и провеждане на военни операции (MPCC) като ядро на постоянен щаб на ЕС. Ние оценяваме инициативата за изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието (CBSD). Тя дава възможност на ЕС да подпомага финансово изграждането на капацитет и засилването на устойчивостта на държавите партньори.

Неотдавнашната съвместната декларация на ЕС и НАТО има потенциала да издигне сътрудничеството на по-високо равнище. Приветстваме одобряването на 42 общи инициативи на ЕС и НАТО, чиято цел е да се засили сътрудничеството и координацията между двете организации, но също така и да се гарантира сигурността за европейските граждани. Очакваме държавите – членки на двете организации, да бъдат готови и да могат да си сътрудничат в области, които са от решаващо значение за сигурността на нашите граждани.

Признаваме, че държавите-членки  имат различни позиции по политиката за сигурност и отбрана по исторически причини и че има протоколи в редица договори на ЕС, които признават този факт.

С оглед на горепосоченото Групата на ЕНП настоява:

• този път, институциите на ЕС и държавите-членки  да изпълнят своите ангажименти за увеличаване на сигурността на нашите граждани. Важно е държавите-членки  да засилят нивото си на доверие и да прилагат съвместно изразената политическа воля; ЕС допринася със своя уникален опит в меката сила във уравнението на сигурността, но въпреки това е необходимо да продължи да укрепва своята „твърда сила“;
• държавите – членки на ЕС, да се възползват от ефектите на взаимодействието, произтичащи от засиленото сътрудничество и координация в областта на отбраната (напр. планиране на отбраната, научни изследвания и развитие, обществени поръчки, поддръжка и укрепване на оръжейната промишленост). Това може да доведе до значителни икономии, които да освободят ресурси за повече дългосрочни инвестиции;
• институциите на ЕС и държавите-членки  да увеличат усилията си за формиране на обща политика на Съюза в областта на отбраната (член 42, параграф 2 от ДЕС). В пространство, в което хора, стоки, услуги и пари се движат свободно, сигурността не може да бъдат изцяло гарантирана от държави-членки , действащи сами. Държавите-членки  следва да планират заедно, като едно цяло, и след това да решават с какво ще допринесе всяка отделна държава. Това следва да доведе до поддържането на стратегическата автономност на Европа и до развиването на обща отбрана;
• настоящата глобална стратегия на ЕС да доведе до Бяла книга на ЕС относно сигурността и отбраната и до формулирането на пътна карта с реалистични и практически стъпки за създаването на Европейски съюз за отбрана. Този съюз следва да насърчава по-строга съгласуваност между стратегическите култури и общо разбиране за заплахите, което на свой ред изисква разработването на съвместен капацитет за ситуационна осведоменост. Бялата книга трябва да свърже нашето стратегическо мислене с развитието на военни способности;
• ЕС да се ангажира да създаде нови или да даде възможност съществуващите структури и механизми да оказват по-добра подкрепа на държавите-членки  да си сътрудничат по-тясно по военни въпроси;
• държавите – членки на ЕС, да насърчават конкурентоспособна и новаторска основа за отбранителната промишленост. Настояваме за стартирането на европейска политика в областта на способностите и въоръжаването като шапка за вътрешните аспекти на усилията по линия на ОПСО; да се очертаят текущи усилия, за да се създадат мерки за подкрепа и взаимодействие в сферата на научните изследвания в областта на отбраната, обществените поръчки за развитие на способностите и космическото пространство (напр. способности за космическо наблюдение, безпилотни летателни апарати, способности за киберотбрана, основни бойни танкове и изтребители);
• държавите-членки  и Европейската комисия да превърнат планирания фонд за отбрана в успех, който да води до приоритизирането на бюджета на ЕС в областта на сигурността и отбраната в рамките на следващата многогодишна финансова рамка (МФР); Европейският фонд за отбрана да разполага с достатъчно средства, като предвидените 500 милиона евро годишно за научни изследвания и 1 милиард евро за развитие и придобиване са абсолютно минималните стойности;
• Европейският парламент и Съветът бързо да предадат проекта за регламент за програма за европейска отбранителна промишленост с оглед на оперативна ОПСО. Нуждаем се от смели мерки за изпълнение относно начините, по които ЕС може да допринесе за финансирането на съвместни проекти, целящи по-добра отбрана;
• Европейската комисия да сформира Генерална дирекция за отбрана в рамките на сферата на компетентност на върховния представител/заместник-председател, за да координира вътрешни мерки за отбрана на ЕС, да гарантира ефикасен пазар на отбранително оборудване и функциониращ общоевропейски режим за сигурност на доставките; за единен пазар на отбранително оборудване, който би спомогнал за ключови научни изследвания и за възникването на стартиращи предприятия, за да се разработят ключовите технологии, от които се нуждае Европа, за да посрещне предизвикателствата, свързани със сигурността;
• за допълнително увеличение на националните разходи за отбрана в посока 2% от БВП на ЕС от страна на държавите-членки . Пътят към стратегическата независимост на Европа изисква изразходването на повече средства за нашата отбрана;
• за поддържането на стратегическата независимост на Европа, като капацитетът да действа самостоятелно, когато е необходимо, изисква държавите-членки  да изразходват по-добре и в по-голяма степен заедно средства за отбрана, по-специално за общи проекти за обществени поръчки, стандартизация и сертифициране, като използват съществуващата рамка. Ние следва да приведем отбранителните апарати на държавите-членки  в съответствие едни с други, както е предвидено от координирания годишен преглед на отбраната (КГПО);
• в мирно време ЕС да се възползва от правните възможности за финансиране на усилията в областта на отбраната като обучение и образование, възлагането на обществени поръчки и поддръжка, инфраструктура или научни изследвания, технологии и развитие; държавите – членки на ЕС, да демонстрират политическа ангажираност, да увеличат инвестициите, да обменят информация и да създадат взаимодействия с цел по-добра защита на европейците;
• предвид сложността и фрагментираността на европейските информационни системи за граничен контрол и сигурност, ЕС да насърчава начини за подобряване на взаимната свързаност и оперативната съвместимост на информационните системи и за избягване на дублирането и припокриването; за да се осигури по-добра защита на външните граници и с оглед на борбата срещу тероризма, ЕС да насърчава по-ефективно и ефикасно управление на данните, като същевременно стимулира европейска отбранителна промишленост;
• Европейската комисия и съзаконодателите да положат усилия, за да гарантират, че финансовите пазари в ЕС не се използват от терористични организации, за да финансират своите терористични дейности или самото си съществуване (ECON).
• ЕС следва да финансира гражданско-военни научни изследвания, както и изследванията в областта на отбраната, също технологични проекти, които улесняват бъдещи европейски програми за сътрудничество в рамките на Европейската агенция по отбрана (EDA) или други изпълнителни агенции; че технологичният напредък и нарастващият брой ползватели, превърнаха използването на мрежата за целите на киберпрестъпността и тероризма в нов фронт на бойните действия;
• че някои европейски програми за сътрудничество следва да бъдат стартирани като се вземат предвид програмите на НАТО, например противоракетна отбрана за Европа или Системата на Алианса за бъдещо наблюдение и контрол, така че да се осигури пряко участие на европейската промишленост в програми на НАТО, като по този начин се засили ролята на Европа в НАТО и същевременно се укрепи европейската стратегическа независимост;
• в следващата многогодишна финансова рамка да има научноизследователска програма в областта на отбраната. Финансирането от страна на ЕС като допълнителен източник следва да е добавъчно спрямо националните инвестиции в научни изследвания. Очакваме в специална програма в рамките на следващата МФР да бъдат предвидени бъдещи научно изследователски дейности в областта на отбраната;
• постоянното структурирано сътрудничество да се превърне в крайъгълен камък на бъдещия Съюз за отбрана. То следва също така да се използва, за да се координират изолираните случаи на военно сътрудничество в Европа, а не да се разглежда единствено като инструмент за координация на проекти;
• във връзка с участието във Фонда на ЕС за отбрана, Европейския план за действие в областта на отбраната (EDAP) и в постоянното структурирано сътрудничество, държавите-членки  да изяснят как да се осигури едновременно широко участие и високо равнище на амбиция и ангажираност;
• ЕС да използва пълния потенциал на договорите в сферата на сигурността и отбраната (член 41 от ДЕС – начален фонд; член 42 от ДЕС – клауза за колективна отбрана; член 44 от ДЕС – възлагане на мисии по линия на ОПСО на група държави-членки ; член 222 от ДФЕС — клаузата за солидарност);
• държавите-членки  да прилагат пълно споделяне на тежестта на операциите и мисиите по линия на ОПСО чрез засилено общо финансиране, така че държавите-членки  да бъдат насърчени да допринасят със способности и сили, без да са спирани от своите финансови ограничения; от изключителна важност е да се преразгледа механизмът Athena за финансиране на общите разходи за военни операции на ЕС и бъдещите мисии на Бойните групи на Европейския съюз. Партньорствата и сътрудничеството с държави, които споделят ценностите на ЕС, могат да допринесат за ефективността и въздействието на операциите и мисиите по линия на ОПСО;
• ЕС да създаде истински Гражданско-военен стратегически щаб от съществуващите Способности за планиране и провеждане на граждански операции (СРСС), Способностите за планиране и провеждане на военни операции (MPCC), дирекцията за управление и планиране при кризи (CMPD) в рамките на Европейската служба за външна дейност;
• Европейският съюз да увеличи усилията си като регионален източник на сигурност и да се превърне в силен европейски стълб на НАТО. Защитата на Европа ще се превърне във взаимоукрепваща отговорност на ЕС и НАТО. Необходимо е да засилим взаимодействието между ЕС и НАТО като избягваме ненужното припокриване.
• Оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство (East StratCom) към ЕСВД да бъде превърната в постоянна структура на ЕС с подходящо финансиране и значително увеличен персонал.

Перспективи

Европейската отбрана не може повече да бъде най-слабата брънка в процеса на интеграция на ЕС. Европейците желаят да поемат съдбата си в свои ръце и да укрепят европейската отбрана, особено тъй като – според Евробарометър 85.1 от юни 2016 г. – половината от анкетираните граждани на ЕС считат, че действията на ЕС са недостатъчни, а две трети от тях желаят да видят по-голяма ангажираност на ЕС чрез ангажимент на държавите-членки  с въпросите на политиката за сигурност и отбрана.

В настоящата сложна обстановка в сферата на сигурността ЕС не може да си позволи да бъде зрител. С „дивидентите от мира“ е приключено. Нашите ценности и интереси са изправени пред предизвикателство и е време да се споразумеем да бъдем по-амбициозни и да приложим това на практика. Поради различните си както граждански, така и военни външнополитически инструменти, ЕС е в уникална позиция да поеме активна роля. И все пак, за да осигурим мир, трябва да сме готови да действаме бързо, решително и твърдо. Това ще се осъществи най-добре в рамките на бъдещия Европейски съюз за отбрана.